О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 05.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №979/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№768/22.01.2014 г., подадена от адвокат С. Ч. – процесуален представител на [фирма] – С., против определение №953/18.12.2014 г. по ч.гр.д.№7209/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от [фирма] – С., срещу определение №433/09.10.2014 г. по ч.т.д.№178/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
С обжалваното определение е прието, че обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. В мотивите си съдът се е позовал и на т.8 от ТР №4/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІV г.о. на ВКС е неправилно, тъй като съдебният състав не е отчел факта, че частната касационна жалба не е срещу акт на заповедния съд по заповедното производство, а представлява акт, постановен в независимо спрямо заповедното производство, пряко свързано не с него, а с възстановяване на сроковете за подаване на иск.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на частната жалба по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство и това по ч.гр.д.№7209/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговора на ответника по частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения , постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната жалба определение, по която е образувано настоящото производство, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че характерът на производството изключва приложение на т.8 от ТР №4/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК. От една страна, разпоредбата на чл.415 ГПК се намира в глава ХХХVІІ ГПК – “Заповедно производство”, поради което за нея са приложими нормите на това производство, респективно визираната точка от тълкувателното решение. Доколкото в процесния случай се касае до възстановяване на срок в рамките на специално производство, то с оглед гореописаното тълкуване и правната норма на чл.274, ал.4 ГПК, обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІV по ч.гр.д.№7209/2014 г. е правилно.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
С оглед изхода от спора на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 4257 лева, за настоящото производство. Същата сума за производството по ч.гр.д.№7209/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., не следва да му се присъжда, тъй като същата е поискана несвоевременно, въпреки че е заплатена заедно с разноските за настоящото.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №953/18.12.2014 г. по ч.гр.д.№7209/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от [фирма] – С., срещу определение №433/09.10.2014 г. по ч.т.д.№178/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – С., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], ул.И. Б.” №17А, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 4257/четири хиляди двеста петдесет и седем/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място], ул.И. Б.” №17А, за присъждане на разноски в размер на 4257/четири хиляди двеста петдесет и седем/ лева, за производството гр.д.№7209/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: