3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1988/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№38801/21.3.2019 г.-, подадена от ищцата Т. И. Л., чрез адв. Г. Л., със съдебен адрес:град С., [улица], ет.1, ап.1,против въззивно решение №622/28.01.2019 г. по гр.д.№15208/2018 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-А въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №470621/15.8.2018 г. по гр.д.№50376/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 87 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. И. Л. от [населено място] против Министерство на вътрешните работи – София, иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР, за сумата 25406,40 лева, представляваща обезщетение, за прекратяване на служебно правоотношение, ведно със законната лихва.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Абсолютна предпоставка за да се придобие правото за изплащане на парично обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР е да е налице прекратяване на служебното правоотношение между държавния служител и МВР.
Разпоредбата на § 69, ал. 1, от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР ЗИДЗМВР) (Обн. – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предвижда, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Изрично законодателят е посочил, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл. Предвид това: не е налице прекратяване, което е предпоставка за изплащане на обезщетени на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР.
Служебните правоотношения на държавните служители по ЗМВР ,възникнали преди 01.04.2015 г.и непрекратени до тази дата се запазват и продължават да съществуват,но с преуреждане по законодателен път на техния статут-от държавни служители по ЗМВР стават държавни служители по ЗДСл.Този е смисълът на употребеното „преобразуване“ в пар.69 ал.1 ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр.81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г./.“
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Може ли да се преобразува служебното правоотношение на служителя без изрично негово съгласие, като се промени уредбата му от един закон в друг(в случая от такова по ЗМВР в такова по ЗДСл), без това да има за правна последица прекратяване на правоотношението по първоначалния закон ?, 2. Възниква ли право на обезщетение, във връзка с това преобразуване на служебното правоотношение по първоначалния закон в случая по чл.234, ал.1 ЗМВР ? и 3. Следва ли преобразуването на служебното правоотношение да включва в себе си като последица прекратяването му или е възможно да има само преобразуване в смисъл на трансформиране ? Какво е значението на думата преобразувал ? Дали означава само трансформирам или образувам нещо отново ? Съществува ли преобразуването като правен институт и следва ли да се тълкува като преназначаване от един закон по друг, което също се явява правен абсурд ?
Ответникът по касация – Министерство на вътрешните работи – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид изложението към нея и отговора на ответника по касация, намира следното:
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По естеството си основният въпрос, на който трябва да бъде отговорено в процесния случай се свежда до тълкуване на думата „преобразуване“. Доколкото липсва законово определение на тази дума, и с оглед разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗНА тълкуване на посочената дума следва да се даде съобразно обичайното й значение. Съгласно Тълковния речник на българския език значението на посочената дума е реформиране, превръщане, пресъздаване, преправяне, преустройване, подновявяне, реорганизиране, приспособяване, пригаждане. Нито един от посочените синоними не сочи на прекратяване на нещо и създаване на нещо ново. Изложеното изключва влагане на съдържание в думата преобразуване на прекратяване на едно правоотношение и създаване на съвършено ново, което да породи основание за прилагане разпоредбата на чл.234, ал.1 ЗМВР.
Систематически и разпоредбата на §69, ал.1 от ПИРЗИДМВР/ДВ, бр.81 от 2016 г./ кореспондира ал.ал.9,10 и 11 от същата разпоредба, доколкото те предвиждат:
„Ал.9. Стажът на служителите по ал. 1, придобит по Закона за Министерство на вътрешните работи, се зачита за служебен стаж при един и същ орган по назначаване и за работа в същата администрация по смисъла на Закона за държавния служител, с изключение на чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител“
Ал.10. Неизползваните отпуски на служителите по ал. 1, пропорционално към датата на влизане на този закон в сила, се запазват и могат да се използват.
Ал.11. Оценките на служителите по ал. 1, получени съгласно наредбата по чл.178, ал.2, се отчитат в бъдеще при повишаване в ранг и при конкурентен подбор.“
С оглед изложеното допускането на въззивното решение по поставените въпроси се явява безпредметно.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №622/28.01.2019 г. по гр.д.№15208/2018 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: