О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр. София 06.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
т.дело № 61225 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба с вх.
№ 2691/22.02.2016 г. от ищеца [фирма], [населено място], чрез адв. Х. М., срещу решение № 2568/28.12.2015 г. по гр. дело
№ 3914/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.06.2015 г. по гр. дело № 6910/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Столична община иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 138 512.36 лв., представляваща разликата между пазарната стойност на строителна услуга за изработка на имоти на СО и учредено право на строеж от СО с нотариален акт № 69/2008 г.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
В изложението по чл. 284 ГПК са формулирани правните въпроси: 1.следва ли да има стойностно различие в договарянето на дължимите суми по отношение на пазарната стойност на прехвърленото право на строеж и пазарната стойност на запазеното право на строеж? 2. валидна ли е безвъзмездна клауза при договаряне с община, при която се накърняват правата на търговско дружество? 3. налице ли е заобикаляне на закона, накърняване на моралните норми и правила, при подписване на договор за прехвърляне право на строеж със запазено право на строеж за собствениците, при който се приема, че размерът на прехвърленото право е равностойно на запазеното право? 4. как се определя ако не е уговорено изрично, съответно не може да се извлече от договореното, възмездното остойностяване на стойността на размера на прехвърленото право на строеж на строителя? 5. как следва да се изчислят пазарната стойност на строителната услуга за изработка на запазените имоти и на оставащите? Според жалбоподателя правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е т.решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Друга съдебна практика жалбоподателят не е посочил и приложил към изложението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Столична община не изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с правна квалификация чл. 59, ал.1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за осъждане на ответника да заплати претендираната сума е отхвърлен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.07.2008г., между ответника и третите лица – Б. И. Г. и П. В. Г., в качеството на тримата на съсобственици на УПИ 1 – 317, 318 от кв. 3 по плана на [населено място], м. „Х.“ с площ от 746 кв.м., от една страна, и ищеца от друга страна е сключен ненаименуван договор. По силата на сключения договор ответникът, Б. И. Г. и П. В. Г. учредили възмездно в полза на ищеца право на строеж върху горепосоченото дворно място за построяването на шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 450 кв.м. и с разгърната застроена площ от 4 653.33 кв.м., без правото на строеж, което учредителите взаимно са си учредили и запазили за себе си за обектите, подробно описани в раздел първи, т. първа и втора от нотариален акт № 69, том първи, рег. № 12239, дело № 58 от 2008г. на Нотариус К. К., с рег. № 2** при НК и район на действие СРС, срещу задължението на ищеца да построи със собствени сили и средства, за своя сметка и риск, или чрез трети лица, посочените обекти по раздел първи, т. първа и втора от нотариалния акт в напълно завършен вид.
Съдът е обосновал е, че съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че пазарната стойност на предоставените на ответника недвижими имоти от шестетажната жилищна сграда, построена от ищеца, съгласно договора от 04.07.2008г., в техния завършен вид, възлиза на 440 419 лв., а стойността на отстъпеното право на строеж от ответника в полза на ищеца по процесния ненаименуван договор възлиза на 301 906. 64 лв., че тя е със 138 512. 36 лв. по – ниска от стойността на предоставената строителна услуга.
От правна страна въззивният съд е посочил, че фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предвижда да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, които да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Приел е, че с процесният ненаименуван договор от
04.07.2008г. страните са постигнали съгласие ищецът да построи запазените за ответника недвижими имоти от процесната жилищна сграда със собствени сили и средства срещу стойността на прехвърленото от ответника в полза на ищеца право на строеж за построяването на незапазените за съсобствениците на дворното място обекти от жилищната сграда. Обосновал е, че договорът е двустранен и възмезден и с него съконтрахентите са уредили окончателно договорните си взаимоотношения, включително и по отношение на стойността на насрещните престации, които не е задължително да са равностойни. Съдът е посочил, че стойността на насрещните престации е елемент от договорната автономия на страните по смисъла на чл. 9 ЗЗД, поради което уговореното в договора има силата на закон за съконтрахентите, като се е позовал на нормата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Приел, е че обстоятелството, че насрещните престации са икономически нееквивалентни не противоречи нито на императивни правни норми, нито на добрите нрави, съгласно чл. 9 ЗЗД, поради което така постигнатото съгласие може да бъде изменено или отменено само по взаимно съгласие на страните. Прието е също, че наличието на действителен договор, регламентиращ неравностойни насрещни престации съставлява основание за липсата на икономически еквивалент между престациите и изключва фактическия състав на неоснователното обогатяване.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че въпросите, формулирани от жалбоподателя в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. С оглед на това, че въпросите не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3-та ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя [фирма], чрез адв. Х. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2568/28.12.2015 г. по гр.дело № 3914/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 2691/22.02.2016 г., подадена от ищеца [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. Х. М., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, партер, ап.22.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: