О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 18.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело 1927/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1706/22.02.2017 г., подадена от адвокат Н. Г. – процесуален представител на ищеца А. С. М. от [населено място], област П., против въззивно решение №18/16.01.2018 г. по гр.д.№832/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата от 1000 лева до 2000 лева – неимуществени вреди, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 2000 лева до 8000 лева.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Спорно между страните (с оглед доводите във въззивните жалби, по които въззивната инстанция дължи произнасяне) е обстоятелството дали прокуратурата не следва да се освободи от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗОДОВ, както и дали районният съд е извършил правилна преценка на фактите по делото и е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По първия спорен въпрос, настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, тъй като константната съдебна практика на Върховния касационен съд приема, че съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице в случаите, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление – когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението или въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (така в Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС). Т.е. пострадалия виновно е допринесъл за увреждането, а настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия. Когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение или, за да се забави или опорочи разследването на престъпление. Твърдения и доказателства за подобно поведение в случая няма. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ и прокуратурата не следва да бъде освободена от отговорност или обезщетението да бъде намалено поради съпричиняване.
По втория спорен въпрос, относно размера на присъденото обезщетение и правилното приложение на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното.
За настъпилите в резултат от незаконното обвинение негативни преживявания за ищеца е разпитан като свидетел по делото Н. М., живееща на семейни начала с ищеца. От показанията на същата се установява, че ищецът е изпитвал притеснения при явяването му в откритите съдебни заседания, както и че в резултат на незаконното обвинение се е затворил в себе си и общувал с по-малко хора. Въззивният съд дава вяра на показанията на разпорания свидетел, доколкото същата има преки впечатления от ищеца, тъй като общуват ежедневно с него, освен това показанията й са детайлни и последователни. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля само в частта, в която твърди, че заради незаконното обвинение е прекратен трудовия договор на ищеца, това е така тъй като в исковата молба не са наведени такива доводи, поради което настоящата съдебна инстанция счита, че не при определяне размера на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД не следва да взима предвид посочения факт.
От свидетелските показания с категоричност може да се направи извод и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и преживените от ищеца негативни емоции. Неприятните психически преживявания на ищеца свидетелят свързва конкретно с образуваното срещу него наказателно производство.
Въпреки че по настоящото дело са налице категорични доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се има предвид, че в трайната си практика касационната инстанция приема за нормално наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, тъй като безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Наличието им се презумира от повдигане на незаконното обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
При тези данни въззивният съд намира, че е осъществен фактическият състав на незаконно обвинение и за държавата възниква задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на моралните вреди на увреденото лице от вредоносното действие.
В конкретния случай следва да се отчете видът на получените от ищеца увреждания, които са типичните за незаконно обвинение. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че досъдебното производство е образувано срещу ищеца за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, като предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба, което престъпление е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. От друга страна следва да се отчете и сравнително краткият период на наказателното преследване – по- малко от шест месеца( около пет месеца и двадесет и един дни), като спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение- „подписка“. С оглед тези обстоятелства обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лв. се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Същото се дължи ведно със законната лихва върху главницата от момента, в който вредоносните действия се признават окончателно за незаконни, в случая от 06.01.2015г., до подаване на исковата молба- 15.02.2016 г. съобразно петитумът на исковата молба, което обезщетение следва по правилата на чл. 162 ГПК да бъде определено в размер на 112,96 лв…..“
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните два въпроса: 1. Какви са предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди ? и 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД ?
Сочи се и се прилага съдебна практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Прокуратура на Република България, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По естеството си изложението, визиращо обжалвания съдебен акт относно неимуществените вреди съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
От поставените въпроси и съдържанието на изложението се стига до извод, че се визира приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въздигнатият от посочената правна норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
В процесния случай е прието, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение се определя по справедливост. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди въззивната инстанция е отчела сравнително краткия период на наказателното преследване/по-малко от шест месеца/ и взетата срещу него най-лека мярка за неотклонение – „подписка“. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Поради това в мотивите си съдът е съобразил принципа за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени в ППВС №4/1968 г.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №18/16.01.2018 г. по гр.д.№832/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата от 1000 лева до 2000 лева – неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 2000 лева до 8000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: