О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София 03.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2365/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Н. против определение № 149/10.04.2019 г., постановено от Върховния касационен съд, състав на IV г.о. по гр.д. № 558/2019 г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 2804/25.03.2019 г. за предоставяне на правна помощ по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят излага доводи, че минималният хонорар за консултация по касационна жалба е 500 лв., а за него и баща му, от чиято пенсия в размер на 910 лв. двамата се издържат, е непосилно да заплатят такава сума. Твърди, че не притежава автомобил, влогове, дялове и акции в търговски дружества, от които да получава дивиденти, няма доходи от аренди, наеми, трудови и граждански договори, има два апартамента – в [населено място] и [населено място], но въпреки усилията му не успява да продаде този в С.. Твърди, че е с влошено здравословно състояние, което не му позволява да работи, както и че баща му също е в лошо здравословно състояние и е необходимо един от двата апартамента да бъде ипотекиран, за да могат да закупуват жизнено необходими лекарства. Към жалбата са приложени писмени доказателства, включително и медицинско направление за ТЕЛК и резултати от МРТ-изследване,като останалата част от документите се отнасят до здравословното състояние на бащата на жалбопoдателя .
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима на основание чл. 274 ал. 1, т. 2 ГПК. Атакуваното определение е постановено от друг състав на ВКС и съгласно чл. 274, ал. 2, изр. посл. ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният касационен съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предходният състав е изследвал декларираните от жалбоподателя обстоятелства по отношение на материалното му състояние и като е извършил обоснована преценка на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП е направил извод, че не е налице основание за предоставяне на правна помощ. Действително и към настоящия момент жалбоподателят поддържа, че здравословното му състояние не позволява да реализира доходи от трудово правоотношение, но доказателства не са представени. Недоказани са и твърденията му, че не може да се разпореди с притежавания от него недвижим имот, тъй като не са представени никакви доказателства, че същият е обявен за продажба. В жалбата, подадена пред настоящия състав не се съдържат различни твърдения от тези, наведени в молбата за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателят твърди, че минималният хонорар, дължим за консултация за касационна жалба е 500 лв., но в случая претендира предоставяне на правна помощ във връзка с указанието за представяне на основанията за отмяна на влязло в сила определение, поради което съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 9, ал. 4 НМРАВ / в ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г./ за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Когато адвокатът се явява в съдебно заседание, възнаграждението е не по-малко от 500 лв., а към настоящият момент предходният състав на ВКС все още не се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 10.04.2019 г., постановено по гр.д. № 558/2019 г. по описа на Върховен касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: