О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3074/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2554/09.4.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област В., против въззивно решение №89/05.3.2014 г. по гр.д.№77/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №306/12.12.2013 г. по гр.д.№708/2013 г. по описа на Козлодуйския районен съд, втори състав, с което са уважени предявените от Е. Х. И. от [населено място], област В. против [фирма] – К., област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице закриване на част от предприятието, когато е налице хипотезата на чл.123 КТ, изключваща прекратяването на трудовото правоотношение. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че не е налице съкращаване в щата, когато е налице хипотезата на чл.123 КТ. Освен това са изложени и изводи, че работодателят е бил длъжен да извърши и подбор по смисъла на чл.329 КТ, което не е сторил.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпрос “При преминаване на трудовото правоотношение на работник по реда на чл.123а, ал.4 КТ, задължен ли е старият работодател да извърши подбор по чл.329 КТ при прекратяване на трудовия договор на същия работник, поради съкращаване в щата, ако е съкратил всички щатни бройки от заеманата от него длъжност след прехвърлянето му по чл.123 КТ ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.-280, ал.1, т.1 КТ.
Ответникът по касация Е. Х. И. от [населено място], област В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като решаващият извод на Врачанския окръжен съд е, че не е налице съкращаване в щата, когато е налице хипотезата на чл.123 КТ. Действително въззивната инстанция е направила и извод за задължителност на подбора, но този извод не е обусловил изхода от спора. Поставеният въпрос е относим към този допълнителен извод, поради което отговорът на него не би могъл да донесе промяна в изхода от спора.
С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №89/05.3.2014 г. по гр.д.№77/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№2554/09.4.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област В..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област В., да заплати на Е. Х. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [жк], блок 86, вх.Б, ап.20, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: