О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 05.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4434/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№5406/18.9.2018 г., подадена от адв. Ц. Б. – процесуален представител на ищцата Л. С. С. от [населено място], против въззивно решение №116/25.7.2018 г. по гр.д.№302/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №497/14.5.2018 г. по гр.д.№512/2018 г. по описа на Сливенския районен съд, г.о., втори граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Л. С. С. от [населено място] против Община Сливен, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № 73/07.12.2017 г. на Кмета на община Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на въззивницата в качеството и на Директор на Общинско предприятие „ Земеделие, гори и водни ресурси“. Според разпоредбата на чл. 55 от ЗОС директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет.
Първоначално трудовия договор между въззивницата и Кмета на община Сливен от 04.05.2012 г. е бил сключен на основание Правилник за организацията, устройството и дейността на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“( ПОУДОПЗГВР), където в чл. 24 ал.2 било посочено, че директорът на предприятието се назначава от Кмета на Общината, който сключва трудов договор с него. Правилникът бил приет на 29.03.2012 г.
Към момента, в който е бил приет Правилникът на ОП“ЗГВР“ е била в сила Наредба за реда за упражняване на собствеността на Община Сливен в търговски дружества с общинско участие в капитала (НРУСОСлТДОУК). В чл. 26 ал. 2 от НРУСОСлТДОУК е било предвидено, че кметът на общината сключва с директора на общинското предприятие трудов договор за управление след провеждане на конкурс по реда на глава IX от наредбата и избор от Общинския съвет с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. От посоченото следва, че частта, с която е уреден начинът, по който се назначава Директор на общинското предприятие в Правилника (ПОУДОПЗГВР) не е била съобразена с разпоредбата на чл. 10 ал.1 и 2 от ЗНА, според който обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен и когато обществените отношения спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.
По – късно, с решение № 440/17.11.2016 г. на ОбС – Сливен, е приета Наредба за упражняване правата на собственик на общината в общински търговски дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия (НУПСООТДОУКОП), с която е отменена НРУСОСлТДОУК. Новата наредба предвижда изборът на директор на ОП да се извършва чрез провеждането на конкурс. Предвидено е също, когато правилниците на общинските предприятия са в противоречие с наредбата те да се приведат в съответствие с нея в шест месечен срок. Това е станало с изменението на ПОУДОПЗГВР от 14.12.2017 г. ( в сила от 01.01.2018 г.).
По делото са налице данни, че процедурата по избор на нов директор на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“ е била извършена при спазване на разпоредбите на Наредбата за упражняване правата на собственик на общината в общински търговски дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия (НУПСООТДОУКОП) . ОбС – Сливен е взел решение за провеждането на конкурс, такъв е бил проведен, избрана е била за директор Д. Й., на Кмета на Община Сливен е било възложено да сключи договор за управление с нея и общ.съвет е одобрил изпълнението от страна на Кмета на общината със свое решение № 533/26.01.2017 г., което е доказателство, че е бил сключен договор за управление с Й. към 26.01.2017 г., а от тук и че е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.8 от Кодекса на труда – поради постъпването на работа на служител, който е спечелил конкурс, което е станало на 07.12.2017 г. Данните за сключения договор за управление с Й., съдът установи и от вписването в публичния регистър издаден на основание чл. 54а от ЗОС за предприятията с общинско участие на Община Сливен, в който е отразено, че такъв е бил сключен на 08.07.2016г.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че трудовото правоотношение с въззивницата е било законосъобразно прекратено, тъй като е било постъпило на работа за същата длъжност лице, което е било спечелило конкурс за длъжността. Правилникът на основание, на който е било сключено първоначално трудовото и правоотношение (ПОУДОПЗГВР ) е бил в противоречие с друг нормативен акт, който е действал към момента на приемането му в частта за назначаване на директори на общинските предприятия. Към момента на прекратяване на правоотношението той е бил в противоречие и с новата уредба на отношенията по назначаване на директори обективирана в разпоредбите на НУПСООТДОУКОП, а по – късно е бил приведен в съответствие с нея.
Следва да се отбележи за пълнота, че по принцип правилникът и наредбата са нормативни актове от еднаква степен. По определение правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност, а наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В случая правилникът (ПОУДОПЗГВР ) е бил издаден за нуждите само на едно общинско предприятие, а НУПСООТДОУКОП и НРУСОСлТДОУК са нормативни актове , които уреждат отношенията не „на парче“, а в цял един сектор – предприятията с общинско участие. Обхватът на наредбите е по – общ, по – цялостен и принципен, което е още едно основание за прилагането им.
Предвид отхвърлянето на иска за признаване на уволнението за незаконно, неоснователни са и претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради неправомерно уволнение.
Тъй като въззивницата не е направила искане за изменение на обжалваното решение в частта на предявения иск по чл. 224 ал. 1 от КТ, въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Кой е приложимият нормативен акт за назначаване на директора Общинското предприятие – Правилника за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие или Наредбата за упражняване правата на собственик на общината в търговските дружества с общинско участие на капитала ?, 2. Може ли длъжността „директор“ на общинско предприятие, чийто статут се урежда с Правилник за организацията, устройството е дейността на общинско предприятие, който предвижда сключването на трудов договор с директори да се заеме от лице след провеждане на конкурс въз основа на друг нормативен акт ?, 3. Възниква ли валидно правоотношение въз основа на конкурс за длъжност, за която в приложимия нормативен акт – Правилник за организацията, устройството и дейността на общинско предприятие, не е предвидено, че се заема с конкурс ?, 4. Каква е действителната правна квалификация на процесното уволнение – нарушена ли е императивна правна норма или се злоупотребява с право или се установява недопросъвестност и дискриминационен подход и трудовото правоотношение е прекратено, за да постъпи на работа друг работник, който е спечелил по-късно проведен конкурс за същата длъжност ?, 5. Длъжен ли е съдът на определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните в съответствие с чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК ?, 6. Допустимо ли е да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния срок ?
Сочи се и се представя съдебна практика на ВКС.
Касационната жалбоподателка твърди, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК, а именно, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Община Сливен, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относно процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са поставени бланкетно, тъй като не сочат към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Не е достатъчно и посочването на практика на ВКС по въпросите, тъй като посочването на противоречие между въззивното решение и други такива на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а когато такъв е поставен, съобразно изложеното по-горе, съдът съобразява наличието на противоречие. Посочването на цитираните и представени решения може да бъде зачетено само в случай, че бъде поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. С новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №116/25.7.2018 г. по гр.д.№302/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Г, ап.28, да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: