О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 27.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№555/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№13074/10.12.2014 г., подадена от [община] – област Р., приподписана от адв. Л. В., против въззивно решение №608/13.11.2014 г. по гр.д.№947/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №44/08.5.2013 г. по гр.д.№367/2012 г. по описа на Беленския районен съд, втори граждански състав в частта, с което е уважен предявеният от Л. В. Ц. от [населено място], област Р., против [община] – област Р., иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 21255,46 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 1996 г. – 2005 г., ведно със законната лихва от 07.6.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотеза на чл.8 КТ, тъй като злоупотребата с права о особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици, при осъществено противоречие със закона, при наличието на вина във формата на злоупотреба с права. Освен това съдът е стигнал до извод, че злоупотребата с права не обуславя недължимост на обезщетението по чл.224 КТ, поради което наведените от жалбоподателя – работодател, доводи са неоснователни, а за последния е налице правна възможност при наличие на злоупотреба с права от страна на работника или служителя да го санкционира по предвидения в КТ ред, но не го освобождава от задължението да заплати обезщетение по чл.224 КТ.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и се поставят следните въпроси: 1. Има ли задължение съдът, след като е въведен довод от жалбоподателя за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ от страна на работника, да упражни контрол дали е нарушена императивната правна норма като включи в предмета на делото проверка добросъвестно ли е действал работникът или може да се приеме, че този довод е несъстоятелен без да обсъжда конкретните факти ?, 2. Възможно ли е ответникът по иск с правно основание чл.224 КТ да защити правата си като се позове с право по чл.8 КТ или единственият му способ за защита срещу злоупотреба с права са осъдителните искове ?, и 3. Обуславя ли злоупотребата с право по чл.8 КТ от страна на работника/при неправомерно отлагане на платен годишен отпуск/ недължимост на обезщетението по чл.224 КТ и до какви законови последици води нарушението на тази императивна правна норма ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 КТ и се представят три решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация Л. В. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. П. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Макар и наведен с въззивната жалба доводът не е доказан от страна на позоваващия се – касационен жалбоподател в настоящото производство – аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, съгласно която добросъвестността по осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Работодателят не е поискал ангажирането на доказателства за оборване на горепосочената презумпция, поради което е налице недоказаност на твърдението. Изводите на въззивната инстанция са изложени в теоретичен план, поради липсата на ангажирани доказателства.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски, изразяващи се в адвокатско възражение в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №608/13.11.2014 г. по гр.д.№947/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№13074/10.12.2014 г., подадена от [община] – област Р., приподписана от адв. Л. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: