О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
София, 06.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3866/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№44995/15.4.2013 г., подадена от Х. П. К. от [населено място], приподписана от адв.И. Г., против въззивно решение от 26.02.2013 г. по гр.д.№11512/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІІ-Б отделение.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.5.2012 г. по гр.д.№8377/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав, с което са уважени предявените от [фирма] – С., против Х. П. К. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че ответницата по исковата молба дължи присъдените от първата инстанция суми, като се е обосновала с разпоредбите на чл.150 от Закона за енергетиката, респективно чл.106а от ЗЕЕЕ/отм./, действал за част от исковия период. Прието е също така, че е неоснователно възражението на ответницата по исковата молба за липсата на получена фактура като счетоводен документ, който установява сделката, като изводът е основан с факта на получаване на съобщения за фактурирани суми и чл.30, ал.3 ОУ, действали през исковия период, поради което тези съобщения имат характер на счетоводен документ, който дава информация на потребителя за количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност. Изложени са съображения относно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Изложени са и изводи относно неприложимостта на чл.35 от З..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката на съдилищата е разнопосочна и противоречива относно договор сключен въз основа на типов протокол, който не е заверен нотариално. Твърди се нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, следствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ. Излагат се и съображения за начислени “мораторни лихви, върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД. Твърди се пълна неадекватност на някои съдебни състави при положение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл.13.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – С. и третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос по смисъла на визираната правна норма. По естеството си изложението представлява изцяло навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.2013 г. по гр.д.№11512/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, по касационна жалба, вх.№44995/15.4.2013 г., подадена от Х. П. К. от [населено място], приподписана от адв. И. Г., против въззивно решение от 26.02.2013 г. по гр.д.№11512/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІІ-Б отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: