О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София 29.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3661/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. М., подадена чрез адв. М. З. и адв. В. Г., против въззивно решение № 74/09.01.2018 г. на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. № 5836/2016 г., с което е потвърдено решениe от 12.08.2016 г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. № 346/2008 г., с което е обявен за недействителен спрямо Г. С. М. сключеният на 09.09.2005 год.договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, том II, рег. № 3930, дело № 233/2005 г. на нотариус с рег. № 152 К. А., с район на действие – СРС, по силата на който Л. Д. Л. чрез пълномощника си П. П. М. дарява на П. П. М. своя недвижим имот апартамент № 14,находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 41, 79 кв.м., състоящ се от една стая ,дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, при съседи : ап. 13, зелена площ, обща стая и зелена площ, отгоре – ап. 21 и отдолу – ап. 7, заедно с избено помещение № 14, както и заедно с припадащите се 1,984 % ид.ч. от общите части на сградата.
В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Касаторът поддържа, че липсва правен интерес от предявяването на конститутивния иск за признаване относителна недействителност на сделката, доколкото договорът за дарение е симулативен и на това основание нищожен, поради което и атакуваното решение е недопустимо. Евентуално счита, че решението на въззивния съд е неправилно като излага оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост.Касаторът е оттеглил пълномощията си от адвокатите, подали касационната жалба, но е заявил, че я поддържа.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, подадено от назначения служебен адв. С. Д.,в което се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Недостоверната дата върху сключения между страните предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, прави ли го недействителен?.Във връзка с въпроса цитира решение № 827/17.11.2009 г. на ВКС; 2. Следва ли съдът да обезсили за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот /договор за дарение/ притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, като я обяви за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за Ѕ ид.ч. част от имота?.Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 55/24.02.2016 г. по гр.д. № 4525/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., т. 1 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 134/15.04.2015 г. по гр.д. № 3288/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 566/18.06.2010 г. по гр.д. № 1473/2009 г.на ВКС, IV г.о. 3.Може ли искът по чл. 135 ЗЗД да има за предмет недействителни сделки – привидност, симулация, липса на правна форма, неустановена дата или може да има за предмет само действителни по начало сделки на длъжника?. Сочи противоречие с решение № 169/30.12.1985 г. по гр.д. № 130/1985 г. на ОСГК на ВКС; 4. Задължен ли е съдът в производство по чл. 127, ал. 1 ГПК да прецени обясненията и признанията на страните с оглед доказателствата по делото по отношение на симулацията?.Сочи противоречие с решение № 184/20.01.2010 г. по търг.д. № 71/2009 г. на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 вр. 61, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 86 от 2017 г./ е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответната страна Г. С. М., чрез адв. В. Я.. Поддържа се, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Г. С. М. против Л. Н. Л. и П. П. М. отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца на относителна недействителност на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 127, том II, дело № 233/2005 г. на нотариус К. А., сключен между първия ответник Л. Л. и ответницата П. М. /негова майка/, като увреждащ интересите на кредитора на първия ответник. Посочил е, че основателността на претенцията е обусловена от установяване наличието на елементите на сложния фактически състав: ищецът да е кредитор на длъжника, да е налице увреждане на кредитора, както и знание за увреждането от страна на длъжника, а ако сделката е възмездна – и от страна на лицето, с което той е договарял. Целта на иска е да бъде запазено имуществото на длъжника, тъй като по изрично разпореждане на закона /чл. 133 ЗЗД/ то служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Прието е, че ищецът М. се легитимира като кредитор на ответника Л. по силата на предварителен договор за покупко-продажба от декември 2004 г. Ирелевантно е обстоятелството дали към датата на сключване на предварителния договор обещателят е бил собственик на имота, тъй като този вид договор има единствено облигаторно действие и ако обещателят не изпълни задължението си, купувачът може да го развали. Поради това и нанесената корекция относно датата на сключването не се отразява на основателността на иска, тъй като по делото е установено, че на 12.11.2004 г. Л. Л. е придобил собствеността на Ѕ ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент в [населено място]. Въззивният съд е намерил за неоснователното направеното възражение по чл. 152 ЗЗД, тъй като не е установено продавачът/ обещател Л. Л. да е бил длъжник на купувача Г. М. по друго правоотношение. Установено е задължение на Л. за връщане на заети парични суми /признато с решение от 25.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1323/2007 г. по описа на СГС, I-14 с-в/, но не и обезпечаването на това заемно правоотношение с подписания между страните предварителен договор.
Атакуваната сделка е договор за дарение от 09.09.2005 г., по силата на който Л. Н. Л. дарил на своята майка П. М. собствената си 1/2 ид.ч. от недвижим имот апартамент № 14, находящ се в [населено място]. Съдът не е приел, че това съглашение е опорочено от твърдяната симулация. Този извод е направен поради липсата на представен по делото обратен документ, удостоверяващ действителната воля между страните. Издадената от Л. Л. на 31.03.2011 г. декларация е приета като начало на писмено доказателства, поради което пред първата инстанция са събирани гласни доказателства/свидетелите И. и Т./,от които обаче не се установява воля различна, от заявената в договора за дарение.
Установено е и знанието на длъжника за увреждането на кредитора. Л. Л. е съзнавал, че дарявайки притежаваните от него идеални части от процесния имот, ще осуети правото на Г. М. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като сключеният между тях предварителен договор не би могъл да бъде обявен за окончателен. По аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД без значение са обстоятелствата относно знанието на надарената П. М., тъй като сделката, сключена с нея, е безвъзмездна.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.В приложеното към касационната жалба изложение липсва формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящият случай съдът е приел, че предварителният договор между Г. М. и Л. Л. е сключен през месец декември 2004 г. С поставения първи въпрос се разкрива доводът за недостоверност на отразената дата, с което жалбоподателят отново се домогва да обоснове извод за недействителност на предварителния договор. Оспорването на валидността му обаче представлява оплакване по същество на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Нещо повече, съдът не е достигнал до извод, че отразената в договора дата е недостоверна, поради което този въпрос не обективира решаваща воля на съда, обусловила крайните му изводи.
Вторият въпрос няма каквато и да било правна или фактическа връзка с предмета на настоящото дело. Длъжник на кредитора Г. М. е Л. Л. – първият ответник по делото,а втория ответник – неговата майка П. М., която е надарена със собствените му ид.ч. от процесния апартамент. Макар към датата на разпоредителната сделка тя да е в брак с бащата на Л. – Н. Л. М., придобитото от нея по дарствено разпореждане е лична нейна собственост /чл. 22, ал. 1 СК/, поради което е отхвърлен искът срещу този ответник и решението е влязло в сила.
Третият въпросът не отговаря на изискванията за общо основание, тъй като е поставен общо и не кореспондира с възприето от съда разрешение. По делото не е установено, че сключеният предварителен договор е недействителен, което е предпоставка да се разгледа възражението за неоснователност на отменителния иск на това основание.
Четвъртият въпросът е процесуален и се отнася до правомощията на въззивната инстация, макар неясно защо се прави позоваване на разпоредбата, регламентираща съдържанието на исковата молба – чл. 127 ГПК. Изложени са съображения, че съдът не бил обсъдил представената по делото декларация от Л. Л., че сключеният договор за дарение с майка му бил симулативен. Изложеното на първо място не отговаря на действителните действия на въззивния съд и само на това основание не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Изрично Софийски апелативен съд е кредитирал въпросната декларация като начало на писмено доказателство и поради това е изследвал показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че от тях не се обоснова различен извод относно действителните намерения на страните по договора за дарение.
При този изход на спора е налице основанието по чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата – адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но следва да не е по-нисък от посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая – съгласно чл. 9, ал. 3 – за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е в размер на 500/петстотин/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74/09.01.2018 г., постановено по гр. д. № 5836/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. П. М.,ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. В. Я. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на материално-затруднено лице.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: