3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1691/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К., подадена чрез адв. Й. Г. против въззивно решение № 1968/ 24.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд , по възз.гр.д. № 5052/2017 г. с което е потвърдено решение от 19.06.2017 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 3197/2016 г.,в частта,с която не е разсрочено задължението на Г. К. К. за заплащане на цената от 62 777 евро на Ф. Ф. К.,дължима по договор зя покупко-продажба на недвижим имот,обявен за окончателен с решение по делото.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Счита,че е процесуално допустимо приложението на чл.241 ГПК във връзка с отсрочване на изпълнението на решението,с оглед имотното състояние на страната.Иска се отмяна на решението и отсрочване на изпълнение на решението за срок от 6 месеца.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.241,ал.1 ГПК към решението на съда в производство по чл.19,ал.3 ЗЗД,с което предварителния договор се обявява за окончателен; 2.Достатъчно ли е надлежно волеизявление от купувача за намерение за заплащане след поисканото удължение на срока и/или е необходимо и съответни писмени доказателства подкрепящи намерението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Ф. Ф. К.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение и е с допустим предмет на касационно обжалване .
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част,въззивния съд е приел,че срокът,до изтичането на който купувачът по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот дължи заплащане на договорената цена е законоустановен – двуседмичен срок от влизане на решението в сила и до изтичането му купувачът дължи заплащането на цената по сделката,т.е. сумата не се дължи веднага,а изпълнението е отсрочено по силата на закона.И след като законодателят е определил такъв срок,който е достатъчен купувачът да осигури средствата и да заплати договорената цена липсва основание за определяне на друг различен срок за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че по прилагането на разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК никога не е имало съмнение в доктрината и в съдебната практика,а именно ,че двуседмичния срок по чл.362 ал.1 ГПК,започва да тече от влизане на решението в сила.Разпоредбата на чл.362,ал.1 ГПК е специална по отношение на общите правила на гражданския процес и дерогира приложението на общото правило на чл.241 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1968/ 24.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд , по възз.гр.д. № 5052/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: