О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София 19.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1776/2018 год.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 9842 от 15.11.2018 г., подадена от С. Ю. П., чрез адв. Е. Г.,е поискано изменение на определение № 864/08.11.2018 г. по гр.д. № 1776/2018 г. по настоящото гражданско дело, в частта на присъдените разноски. Иска се изменение на размера на присъдения при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв хонорар, с мотивите, че предмет на делото са няколко обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, подаден от „Била България“ ЕООД, чрез адв. Д. Л.. Поддържа се, че искането е процесуално недопустимо, доколкото по делото не е приложен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на “Била България“ ЕООД, подадена чрез адв. Д. Л., против въззивно решение № 71/04.01.2018 г. по гр.д. № 9116/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 64776/2016 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете, предявени от С. Ю. П. срещу „Била България“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 3680 лв. за периода 12.09.2016 г.- 01.03.2017 г.; отменено е решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата над сумата от 3 680 лв. до 3 907, 63 лв. и за периода от 02.03.2017 г. до 12.03.2017 г. и вместо него „Била България“ ЕООД е осъдено да заплати на С. Ю. П. сумата от 227, 63 лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба от С. Ю. П., подаден чрез адв. Е. Г.. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, доколкото адв. Г. е указала на ответната страна по касационната жалба безплатна правна помощ. Поискано е от съда да определи размера на възнаграждението.
С постановеното в настоящото производство определение № 864 от 08.11.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 71/04.01.2018 г., постановено по гр.д. № 9116/2017 г. по описа на Софийски градски съд и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Е. Г. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално недопустима, доколкото не е представен списък на претендираните от страната разноски, а това е условие за допустимост на искането. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че се претендира единствено адвокатско възнаграждение за указване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. Макар, че адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл.78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК. Адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ГПК се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ГПК, респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т.9 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38 ал. 2 ГПК, а именно – че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. В този смисъл е и последователната практика на касационната инстанция, цитирана от ответната страна по молбата за изменение на определението в частта за разноските и която настоящият състав напълно споделя, а именно: определение № 9/07.01.2016 г. по ч.т.д. № 3590/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 195/06.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1033/2017 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 97/03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 860/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 9842/15.11.2018 г. за изменение на определение № 864/08.11.2018 г. по гр.д. № 1776/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта за разноските като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: