О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 19.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №434/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3937/05.12.2014 г., подадена от ищеца Д. И. Л. от [населено място], област Б., приподписана от адв.Г. Р., против въззивно решение №4570/30.10.2014 г. по гр.д.№809/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Въззивната инстанция е приела, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен, поради това, че ищецат без да е възстановен на работа с решение №1393/07.3.2013 г. по гр.д.№1355/2012 г. по описа на Разложкия районен съд, фактически е било възстановено действието на трудовото правоотношение. Прието е също така, че с издаването на втората уволнителна заповед №136/16.4.2013 г. е налице ново прекратяване на трудовото правоотношение, същото не е било признато за незаконно и по този начин са заличени последиците на отмяната на първото уволнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се описва хронологията на делото и това, че ищецът е недоволен от решението на въззивния съд. Сочи се неправилност на описаните по-горе мотиви на въззивната инстанция като подробно се излагат доводи за това, както и че не са взети предвид обстоятелства по спора.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. г. п. е. и е. – [населено място], област Б., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №4570/30.10.2014 г. по гр.д.№809/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба, вх.№3937/05.12.2014 г., подадена от ищеца Д. И. Л. от [населено място], област Б., приподписана от адв.Г. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: