О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1987/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№1852/26.3.2018 г., подадени от адвокат Д. П., процесуален представител на Л. Ю. И. срещу въззивно определение №142/13.3.2018 г. по ч.гр.д.№98/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., 11 състав, с което е потвърдено определение №30/04.01.2018 г. по гр.д.№1575/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 10-ти състав, с което прекратено производството по делото в частта по предявените от Л. Ю. И. пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД срещу В. Б. и О. М. Б. за прогласяване недействителността на на договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №1013, представляващ имот ид.№10135.2570.12.6.127 по КК на [населено място], находящ се в [населено място], к.к.“Св.Св. К. и Е.“,[жк], ет.10 с площ от 96 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №130 с площ от 3 кв.м., както и 0,445323% ид.части от правото на строеж и 0,44532% ид.части от общите части на сградата, обективиран в нот.акт №167, том 2, рег.№4675, дело №385/2015 г., поради сключването му от продавача чрез представител без надлежно учредена представителна власт.
Въззивната инстанция е приела, че „Производството по гр.д.№1575/17г. по описа на В., гр.о. е образувано по предявените от Л. Ю. И. в условия на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване следни искове: 1/ против ответниците В. Б. и О. М. Б. за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 07.12.2015г. и обективиран в н.а.№167, том ІІ, рег.№4675, дело №385 на нотариус В. П., вписан в регистъра на НК под №205, с който Л. Ю. И., чрез пълномощника си С. Б. С., продава на В. Б. недвижим имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КККР на [населено място], одобрени 2008г., като сключен чрез представител без надлежно учредена представителна власт, на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД; 2/ против ответниците Е. А. А. и В. Н. А. за приемане за установено по отношение на същите, че Л. Ю. И. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КККР на [населено място], одобрени 2008г., придобит с договор за покупко-продажба, сключен на 11.07.2007г. и обективиран в н.а.№73, том IV, рег.№3796, дело №586 на нотариус Е. Д., вписан в регистъра на НК под №190, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 3/ против ответника М. П. за осъждането му да предаде на Л. Ю. И. владението върху собствения й недвижим имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КККР на [населено място], одобрени 2008г., придобит с договор за покупко-продажба, сключен на 11.07.2007г. и обективиран в н.а.№73, том IV, рег.№3796, дело №586 на нотариус Е. Д., вписан в регистъра на НК под №190, на осн. чл.108 от ЗС.
По гр.д.№845/16г. по описа на В., гр.о. Л. Ю. И. е предявила против В. Б. иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 07.12.2015г. и обективиран в н.а.№167, том ІІ, рег.№4675, дело №385 на нотариус В. П., вписан в регистъра на НК под №205, основан на твърдения за липса на представителна власт у С. С., на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД.С определение №864/28.03.2017г. по искане на ищцата е конституирана като ответник в производството и съпругата на ответника О. М. Б.. С определение №1823/10.07.2017г. производството по гр.д.№845/16г. е прекратено. По подадената от Л. Ю. И. частна жалба е образувано в.ч.гр.д.№398/17г. по описа на ВАпС. С определение №546/26.09.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№398/17г. по описа на ВАпС, е отменено определение №1823/10.07.2017г. по гр.д.№845/16г. по описа на В. в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на В. Б. и делото върнато на В. за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част, както и е потвърдено определение №1823/10.07.2017г. по гр.д.№845/16г. по описа на В. в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на О. М. Б.. По подадената от В. Б. частна касационна жалба против определение №546/26.09.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №398/17г. по описа на ВАпС, е образувано ч.гр.д.№4964/17г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. С определение №507/28.12.2017г., постановено по ч.гр.д.№4964/17г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., е оставена без разглеждане като недопустима подадената от В. Б. частна касационна жалба.Понастоящем няма данни за влизане в сила на цитираното определение на ВКС.
Видно от изложеното в производството по гр.д.№845/16г. по описа на В., гр.о. е предявен от ищцата Л. Ю. И. идентичен иск с пр.осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в цитирания н.а.№167/15г., като предявения по гр.д.№ 1575/17г. по описа на В., гр.о., насочен против ответниците В. Б. и О. М. Б.. Определението по гр.д.№845/16г. по описа на В., гр.о. от 10.07.2017г. за прекратяване на производството по отношение на В. Б. е отменено от ВАпС с неподлежащо на обжалване в тази му част и като такова влязло в сила определение по в.ч.гр.д.№398/17г./подаването на частна касационна жалба не прави акта обжалваем/, с оглед което следва да се приеме, че производството по първия предявен против В. Б. иск с пр.осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД е висящо, съответно производството по втория такъв подлежи на прекратяване на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.Ако и да влезе в сила определението в частта му, с която производството по отношение на О. Б. е прекратено, и същата не участва в производството по гр.д.№845/16г. по описа на В., то същата като съпруга на ответник по предявен иск за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по време на брака им, би била негов необходим факултативен другар/в случай, че общият им отечествен закон предвижда СИО върху придобитото възмездно по време на брака имущество/ и като такава ще бъде обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение по това дело, поради което е недопустимо да се води второ производството на същото основание и за същото искане.С оглед горното и против нея производството по по-късно заведения иск с пр. осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД по гр.д. №1575/17г. подлежи на прекратяване на осн. чл.126, ал.1 от ГПК. В случай, че имуществото не е СИО, а лична собственост на В. Б., то искът против нея би бил недопустим поради липса на правен интерес.“
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната касационна жалбоподателка твърди, че апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос и го решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че този процесуалноправен въпрос е по приложението на чл.126, ал.1 ГПК относно наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата и дали забраната по чл.126, ал.1 ГПК предпоставя пълно тъждество между двете дела, т.е. обективен/предметен/ и субективен/страни по делото/ идентитет. Твърди се също така, че в процесния случай не е налице пълно тъждество между двете дела, тъй като в случая става въпрос за различни страни и за различен предмет по двете дела. Цитират се съдебните актове по две дела и се представят копия от тези съдебни актове.
Ответниците по частната касационна жалба В. Б. и О. М. Б. не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок.
Поставеният от частната касационна жалбоподателка въпрос е относим към изводите на въззивния съд, но обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите на съда не са в противоречие в практиката на ВКС. Същите са в съответствие с изискванията на чл.126, ал.1 ГПК. От извършена служебна справка се установява, че определение №507/28.12.2017 г. по ч.гр.д.№4964/2017 г. на ВКС, III г.о., е потвърдено с определение №230/31.5.2018 г. по ч.гр.д.№973/2018 г. на ВКС, III г.о. От доказателствата в настоящото дело, както и от визираните актове на ВКС по посочените дела се установява по несъмнен начин, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК между предявения по настоящото дело иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и този по гр.д.№845/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №142/13.3.2018 г. по ч.гр.д.№98/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: