О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 30.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Василка Илиева
гр.дело №3139/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адвокат А.П. – процесуален представител на [фирма] – В., против въззивно решение № 158/10.02.2014 г. по гр.д.№ 3429/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4151/24.09.2013 г. по гр.д.№ 8803/2013 г. по описа на Варненския районен съд,с което са уважени предявените от Т. В. П. против [фирма] – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси: 1.При преценка за идентичност на трудовите функции следва ли да се изхожда от записването на свойствените задължения за длъжността в длъжностната характеристика или следва да се изхожда от разликата в трудовите функции, с оглед характера и естеството на възложената работа ; 2. Налице ли е промяна в основните трудови функции за длъжността при добавяне на част от трудовите функции от длъжността, която се съкращава ; 3. При определяне кръга на лицата, които участват в подбора следва ли да се изхожда от наименованието на длъжностите и сходното изписване в длъжностните характеристики на трудовите задължения или следва да се изхожда от техните различия ; и 4. Кой е определящият критерий за “задължението за подбор” – различията в длъжностните задължения или приликите им .Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се позовава на представените решения на ВКС,както и на ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ВКС ОСГК.
Ответника по касация Т. В. П., посредством процесуалния си представител – адв. А. Д., е депозирала отговор по чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че при съкращаване на длъжността “механик електронни елементи”, основната трудова функция свързана с подготовката и монтажа на елементи, подмяна на неправилно поставени и проверка на ел. връзките по предварително зададена схема се запазва, но вече като част от длъжността “контрольор качество”/2.4, 2.5 и 2.6/, т.е. същата по вид и характер дейност, поради което естеството на основната трудова функция е запазено и обсъдените длъжностни характеристики нямат съществени различия в съдържанието на извършваната работа и показват идентични трудови задължения на други длъжности при същата професионална квалификация /образование, специалност и др./. Поради това въззивният съд е стигнал до решаващия извод, че за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор на основание чл.329, ал.1 КТ. Освен това е прието, че по делото не се твърди ,че след реорганизацията в работата на клона на дружеството в България, са поставени изисквания за повишаване на квалификацията, налагащи допълнително обучение и специализация на кадрите по посочените две длъжности. Въз основа изложеното съдът е стигнал и до извод, че твърдението на работодателя, че е налице реално съкращаване в щата, при което за работодателя не възниква задължение за подбор е останало недоказано, тъй като запазването на трудовата функция и сходството в основните трудови функции за останалите длъжности, водят до заключение, че към датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение с ищцата по чл.328, ал.1, т.2 КТ, промяна в основните функции не е налице.
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първият от поставените въпроси не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и цитираното от касационния жалбоподател решение № 7/01.04.2011 г. по гр.д.№ 954/2009 г. ВКС, ІV г.о., тъй като в процесния случай изводите на въззивната инстанция са относно включването на основната трудова функция на съкратената длъжност и нейното запазване в друга длъжност.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като изводи по него не са направени във въззивното решение. Неотносимо към въпроса е соченото от касационния жалбоподател ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ВКС ОСГК, тъй като съгласно последното е даден отговор на въпроса за съдебния контрол върху подбора, извършен от страна на работодателя.
И по третия от поставените въпроси не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като по него е даден отговор по реда на чл.290 ГПК в решение № 492/21.01.2013 г. по гр.д.№ 1696/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че работодателят следва да извърши подбор при наличието на сходни, респективно еднакви длъжности. В същото решение е прието, че “Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции, а за да бъде изпълнено “задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции”. Обжалваното решение е постановено именно в съответствие с посоченото решение, поради което не се налага допускането му до касационно обжалване.
По естеството си четвъртият въпрос е повторение на третия,но с друга формулировка и относно него отговорът е даден с цитираното решение на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158/10.02.2014 г. по гр.д.№ 3429/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о., ІV състав.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Т. В. П.,жив.гр. В., ж.к.,В. В.”, блок 303, вх.14, ап.207 разноски за касационното производство в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: