О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 492/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв. В. В. – процесуален представител на [фирма] – С., против решение от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 10859/2013 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 44948/2010 г. по описа на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от М. В. П. против [фирма] – С. обективно съединени искове с правно основание чл344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Дали наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, когато се касае за случай на злоупотреба с доверието на работодателя .Позовава се на противоречива на обжалваното решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 694/17.11.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г., ІV г.о., както и такава на САС по к.гр.д.№ 618/2007 г.,1-ви състав.
Ответникът по касация – М. В. П. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела като краен, решаващ извод, че въпреки извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение, същото не разкрива висок интензитет, поради което работодателят е приложил неправилно правната норма на чл.189, ал.1 КТ, а наложеното дисциплинарно наказание – уволнение, се явява несъразмерно тежко и следва да бъде отменено. Изложени са и изводи, че противоправното поведение на служителката не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет.Изводът е обоснован с ангажираните по спора гласни и писмени доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика, а именно решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. С цитираното решение по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпрос, свързан с приложението на чл.193, ал.1 КТ и то в процесуален аспект,а не е даден отговор по поставения в изложението въпрос. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като не е налице противоречие с представеното решение по гр.д.№ 618/2007 г. на САС,в което е прието,че е достатъчен факта на самото нарушение,без да има законово изискване за настъпване на щета като предпоставка за налагане на нарушение,но дисциплинарното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на допуснатото нарушение и обстоятелствата от които зависи тази тежест.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че поставеният въпрос е зададен бланкетно от една страна, а от друга приложението на чл.189, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарно наказание от страна на работодателя зависи за всеки отделен случай от различни факти и обстоятелства, въз основа на които при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. За всеки отделен случай, при извършване на дисциплинарно нарушение фактите и обстоятелствата са различни, поради което и оценката на работодателя не може да бъде една и съща. Спазването от страна на работодателя на елементите от фактически състав на чл.189, ал.1 КТ може да се установи при преценка на обжалвания акт по същество.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 10859/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ – А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: