О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр. София 06.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
т.дело № 60069 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. А. Г. против решение № 111/30.03.2016 г. по т.дело № 582/2015 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 442/17.07.2015 г. по т.дело № 77/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] цената на произведена електрическа енергия за месеците ноември и декември 2014 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия № 116/16.09.2010 г. както следва: – над размера от 17327.46 лв. с ДДС по фактура № 230/30.11.2014 г., за произведена електрическа енергия през месец ноември 2014 г. и над размера от 221.80 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.12.2014 г. до предявяване на исковата молба на 28.01.2015 г., – над размера от 11 785.78 лв. с ДДС по фактура № 232/31.12.2014 г., за произведена ел.енергия за месец декември 2014 г. и над размера от 59.35 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 17.01.2015 г. до предявяване на исковата молба на 28.01.2015 г. и в частта за присъдените разноски над размера от 2429.85 лв. и са отхвърлени предявените искове за разликата над размера от 17327.46 лв. до размера от 58 632.62 лв. с ДДС по фактура № 230/30.11.2014 г. и за мораторни лихви над размера от 221.80 лв. до размера от 751.44 лв. върху главницата по фактурата, за разликата над размера от 11785.78 лв. с ДДС по фактура № 232/31.12.2014 г. до размера на 65748.11 лв., както и за разликата над 59.35 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по същата фактура до размера на 219.82 лв. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани въпросите: 1. може ли със заключение по съдебно техническа експертиза допусната от съда да се заместят мотиви от индивидуален административен акт на регулаторен орган, които са определящи за правоотношение, което се формира по силата на закон, 2. ако е допустимо заключението по въпрос първи може ли вещото лице при изготвянето му да ползва нормативни актове/норми, които са приети след процесният период за който се отнася спора, 3. в случай, че не е въведено изрично обратно действие на нормативен акт съгласно чл.14,ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове, какъвто е този с приемането на чл.31, ал.5,т.1 и 2 от ЗЕВИ в сила от 01.01.2014 г. – общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, 2. по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството по т.1, ще има ли промяна в постигнатите между страните, при подписването на договора за изкупуване договорености по отношение на размера на цената, 4. в случай, че договорът е сключен при действието на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, отменен с приемането на Закона за енергията за възобновяеми източници, при изричното предвиждане на пар.7,ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ, че и след влизане в сила на ЗЕВИ дългосрочните договори, сключени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като е уредена единствено промяна в преференциалната цена – а това е тази цена, действаща към датата на влизане в сила на закона, следва ли да се разбира под формулировката „запазват действието си”, че се запазват всички останали клаузи на договора, включително и тази за количеството енергия, която се изкупува по преференциалната цена, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт Щ. Р. е изразил становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Съдът е приел, че твърденията в исковата молба на ищеца-сега жалбоподател [фирма] [населено място] са, че е производител на електрическа енергия от собствена фотоволтаична електрическа централа, находяща се в [населено място], П. област, в ПИ 105004, с инсталирана мощност от 1150 kw, въведена в експлоатация с разрешение за ползване №79/25.02.2011 година, че произведената електроенергия се изкупува от ответното дружество [фирма] по преференциални цени на основание сключен договор № 116 от 16.09.2010 година. Преференциалната цена за изкупуване е определена с Решение № Ц-010 от 30.03.2011 година на КЕВР в размер на 699.11 лева за МВтч, при действието на разпоредбите на ЗВАЕИБ/ отм./. За произведената електрическа енергия за месеците ноември и декември 2014 година ищецът е издал фактури, които не са били приети от енергийното дружество и не е извършено плащане на цената доставеното количество електроенергия. С оглед на тези твърдения ищецът е предявил по делото обективно съединени искове за заплащане на следните суми: 58632.62 лева с ДДС по фактура № 230/30.11.2014 година за произведена електроенергия, подлежаща на изкупуване по преференциални цени от ответното дружество за месец ноември 2014 година, със законната лихва от предявяване на иска, както и за заплащане на обезщетение за забава, считано от 14.12.2014 година до датата на исковата молба, предявена на 28.01.2015 година; за заплащане на сумата 65748.11 лева по фактура № 232/21.12.2014 година, преференциална цена на произведена електроенергия за месец декември 2014 година, със законната лихва и за мораторни лихви за забава, считано от датата на падежа по фактурата на 17.01.2015 година, до предявяване на исковата молба в съда.
Прието е за безспорно между страните по делото наличието на правоотношения по договор от 16.09.2010 година за изкупуване на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, какъвто е притежаваната от него фотоволтаична електрическа централа, изградена в [населено място], П. област. Посочил е, че спорът между страните е за цената, която енергийното дружество дължи по представените с исковата молба фактури, за произведената електрическа енергия от централата през месеците ноември и декември 2014 година.
Съдът е приел, че според твърденията на ищеца цялото произведено количество електроенергия следва да бъде заплатено по преференциалната цена от 699.11 лева/МВтч, определена с Решение № Ц-010/30. 03.2011 година на КЕВР, и съгласно разпоредбите § 3, ал.1,т.2 във връзка с чл.16, ал.2 е чл.21 от ЗВАЕИБ/отм./ и чл.17, ал.2 от договорите за изкупуване на електрическа енергия от независим производител.
Прието е, че според ответника по исковете приложима е разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 и 2 от ЗЕВИ, според която по преференциални цени се изкупува само произведеното количество електрическа енергия до размера на средногодишната производителност на работа на централата, съгласно решението на КЕВР за определяне цена на конкретен производител, а количествата над този размер от утвърдените от КЕВР цени, по които общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че преференциалната цена за изкупуване на произвежданата от ищеца електрическа енергия в размер на 699.11 лева/МВтч, е определена с Решение № Ц-010/30.03.2011 година на КЕВР, постановено при действието на чл.21, ал.2 от ЗВАЕИБ/отм/. Прието е, че с влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници/обн. В ДВ бр.35 от 03.05.2011 година, в сила от същата дата/ по тази преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена от ищеца, до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр.109/2013 година, в сила от 01.01.2014 година, според която разпоредба общественият доставчик има задължение за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители и електроразпределителните дружества.
Формиран е извод, че приложима към спорните по делото въпроси за цената, която енергийното дружество ответник по исковете дължи на производителя за произведените количества електрическа енергия през периода 01.01.2014 година до 31.12.2014 година е разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в редакцията й към ДВ бр.109/2013 година, предвиждаща задължение за изкупуване по преференциалната цена от 699.11лв./ МВтч на количествата произведена електрическа енергия, до размера на определената от КЕВР средногодишна продължителност на работа на централата.
Според въззивния съд в закона не е дадено легално определение на понятието „средногодишна продължителност на работа“ и липсва конкретно решение за процесната централа, и поради това пред въззивната инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза. Посочил е, че в представеното по делото писмено заключение вещото лице е дало отговор на спорните въпроси, като е отчело и постановените решения от КЕВР, отнасящи се до условията и цените за изкупуване на електрическата енергия произведени от Ф., в това число и към релевантния за правния спор период за месеците ноември и декември 2014 година.
Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, тъй като същото е съобразено с относимото към спора Решение № СП-1/ 31.07.2015 година на КЕВР относно прилагане на чл.31, ал.5 ЗЕВИ., постановено на основание §17 от ПЗР от ЗИД на ЗЕ/ДВ бр.56/2015 г./. Приел е, че решението на енергийния регулатор е постановено предвид измененията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и с оглед на това, че задължението за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници не е било поставено в зависимост от нетното специфично производство на електрическа енергия, размерът на същото не е бил изрично посочван от КЕВР в диспозитивите на съответните решения за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници. Посочил е също, че поради това в Решение №СП-1/31.07.2015 г.на КЕВР е отчетено нетното специфичцно производство на електрическа енергия на съответните групи производители, в които попада и ищеца, за които преференциалните цени са били определени с Решение № Ц-010/30.03.3011 година на КЕВР, при отчитане на производителността на инсталацията и наличния ресурс на първичния енергиен източник, взети предвид при първоначалното определяне на съответната преференциална цена, в случая по Решение № Ц-33 от 29.12.2006 година на КЕВР, за този вид електрически централи.
Според въззивния съд в решението на енергийния регулатор от 31.07.2015 година е прието, че нетното специфично производство като ценообразуващ елемент от преференциалните цени определени по Решение № Ц-010/30.03.3011 година за фотоволтаичните централи от вида на тази, предмет на спора по делото, при действието на ЗВАЕИБ/отм/, следва да бъде това, което е било определено с решение № Ц-33 от 29.12.2006 г. на КЕВР в размер на 1342 kWh за 1 kWp инсталирана мощност.
Възприето е заключението на вещото лице, според което пълните/брутни/ ефективни часове на работа на централата за 2014 година се определят от съотношението между произведеното/нетно/ количество електрическа енергия, което в случая е в размер на 1681660 kWh и инсталираната мощност от 1125 kW на централата за 2014 година. При това съотношение размерът на пълните ефективни часове на работа на енергийния обект на ищеца за 2014 година е 1495 часа, което е повече от размера 1342 часа при нетно специфично производство отчетено с Решение № Ц-33/29.12.2006 година на КЕВР, при определяне на преференциалната цена от 699.11 лв/Мвтч за същия енергиен обект.
Прието е за установено от заключението по делото, че пълните ефективни часове на централата на ищеца са достигнати на 02.11.2011 година, поради което по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената електроенергия в размер на 9900.80 kWh за месец ноември 2014 година. Останалото произведено количество от 59988.80 kWh за същият месец и цялото произведено пред декември 2014 година количество от 78371.20 kWh, подлежат на изкупуване по цени, по които общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители от 0.12532 лв/kWh.
С оглед на посочените доказателства съдът е обосновал извод, че по фактура № 230/30.11.2014 година за изкупените количества електрическа енергия за месец ноември 2014 година [фирма] следва да заплати на производителя общата сума в размер на 17327.46 лева с ДДС, включваща сумата 8306.10 лева с ДДС, определена по преференциална цена от 0.69911 лв/kWh за произведени 9900.80 kWh и сумата 9021.36лева с ДДС за произведени 59988.80 kWh, по цена от 0.12532 лв/ kWh. Приел е, че до този размер първият от обективно съединените искове е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до размера на 58632.62 лева с ДДС като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Посочил е, че върху главницата от 17327.46 лева се дължи обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД в размер на 221.80 лева, за периода от 14.12.2014 година до подаване на исковата молба на 28.01.2015 година. Над този размер до размера на 751.44 лева акцесорният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че по втората фактура № 232/31.12.2014 година задължението на ответника за заплащане цената на изкупеното количество произведена електрическа енергия 78371.20 kWh от енергийния обект на ищеца за месец декември 2014 година е в размер от 11785.78 лева с ДДС, по цена от 0.12532 лв / kWh. Приел е също, че в този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до размера на присъдените от първата инстанция 68748.11 лева с ДДС, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяната на неправилното решение на първата инстанция. Посочил е, че върху главницата от 11785.78 лева дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от 17.01.2015 година до 28.01.2015 година е в размер на 59.35 лева, като за разликата над този размер, до размера на 219.82 лева, искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прието е, че по този начин следва да бъдат определени задълженията на енергийното дружество ответник по исковете към ищеца производител за дължимата цена на изкупената електрическа енергия за месеците ноември и декември 2014 година от фотоволтаичната електрическа централа в [населено място], П. област. Според въззивния съд определянето им е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, на Решение № СП-1/31.07.2015 т. на КЕВР относно прилагане на чл.31, ал.5 ЗЕВИ към централите от този вид и приетото по делото заключение на вещото лице пред въззивната инстанция.
Съдът е посочил, че не възприема заключението в частта, с която изчисленията са направени при съобразяване с направено прихващане с други суми, отразено в колони 6 и 7 от изготвената таблица № 4 за крайния размер на задълженията за месеците ноември и декември 2014 година. Прието е, че по делото не е въведено от ответника по исковете възражение за прихващане, на вещото лице не е възлагана такава задача и поради това съдът не е съобразил тези стойности. Прието е, че реалният размер на задълженията, които не са оспорени и от ответника пред въззивната инстанция, са сумите определени в колона № 5 от същата таблица към заключението на вещото лице и за тези суми е формиран извод, че главните искове по чл.327, ал.1 ТЗ са основателни и следва да бъдат уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в изложението. Всеки от тези въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените въпроси в изложението не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не се установява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК за всеки от въпросите от изложението. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя-ищец.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 111/30.03.2016 г., постановено по т.дело № 582/2015 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. № 3894/10.05.2016 г., подадена от ищеца [фирма], със седалище и адрес на управление, [населено място], район”Т.”,[жк], [улица], 111,ет.2,офис 3, чрез адв.А. Г., съдебен адрес [населено място], район „С.”, [улица], № 14,ет.4.
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление, [населено място] район”Т.”,[жк], [улица], 111, ет.2, офис 3 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: