О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 18.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №63/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3249/29.10.2018 г., подадена от адвокат П. Т. – процесуален представител на ищеца В. Л. Е., против въззивно решение №70/02.10.2018 г. по гр.д.№225/2018 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 16.3.2018 г. по гр.д.№2242/2017 г. по описа на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Л. Е. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „Основното оплакване на въззивника е, че в хода на делото са доказали по несъмнен начин, че Заповед № РД – 24/23.05.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с което е прекратено трудовото правоотношение е противоправна, както и че не е станало ясно кога точно същата е връчена на ищеца.
Правилно съдът е посочил в решението си, че процесната заповед е връчена на ищеца на 23.05.2017г. в 15:50ч., видно от представеното заверено копие на същата, както и че същият е получил заповедта си, което е удостоверено със саморъчното изписване на трите му имена, положен подпис, дата и час на получаване./ стр.27 от делото/.
От датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор -23.05.2017г. започва да тече двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за оспорване на законността на уволнението като същият е изтекъл на 23.07.2017.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че искът за незаконно уволнение следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, както и че останалите искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с оглед тяхната акцесорност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед погасяването по давност на исковете по чл.344 ал.1 Кт, съдът не дължи произнасяне по останалите оплаквания във въззивната жалба, но за пълнота следва да отбележи, че при определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава, а видно от представените и приети от съда длъжностно разписание на И… и поименно разписание на ИАРА преди и след трансформацията, численият състав на Отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ – гр. София , не се променя (31 щатни бройки). Независимо дали при трансформиране на длъжността (при определянето й за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички основни трудови функции, дали част от тях са премахнати или са прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работна сила. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителната закрила по чл. 333 от КТ или тези за извършване за подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ, като заемащият длъжността по трудово правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал.1 от КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работа, поради което, когато работодателят трансформира една или повече длъжности с идентични функции за заемане по служебно правоотношение, той няма задължение за извършване на подбор между заемащите длъжността.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че производството пред въззивния съд е по жалба на ищеца, тъй като предявените от него искове са отхвърлени. Поддържаме във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като не са съобразени събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи се, че при подаване на въззивната жалба са представени доказателства, които не са приети за разглеждане с оглед разпоредбата на чл.166 ГПК. Тези материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона – посочените разпоредби в закона за собствеността.
Твърди се също така, че съдът се е произнесъл процесуалноправен въпрос също от значение за точното прилагане на закона, а оттам и за развитие на правото, а именно: „Следва ли съдът да се произнася по въззивна жалба без да разгледа нашите претенции и представените от нас писмени доказателства, които са от изключителна важност за изхода на делото и доказване на иска ?“
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Всички въпроси визират правоотношение, което не кореспондира с процесния трудов спор, а въпросите се отнасят до спор относим към облигационни и вещни правоотношения.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №70/02.10.2018 г. по гр.д.№225/2018 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА В. Л. Е., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 3, вх.А, ап.8, да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – град Бургас, ул.“Александър Батенберг“ №1, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: