О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 26.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №752/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9163/06.11.2014 г., подадена от адв. Н. П. – процесуален представител на ищцата З. И. А. от [населено място], област Б., против въззивно решение №81/24.9.2014 г. по гр.д.№207/2014 г. по описа Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение №389/24.4.2014 г. по гр.д.№1902/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. И. А. от [населено място], област Б., против Л. А. К. от същия град иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск не е доказан по основание, което не дава основание за съда да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК, така както е поискано във въззивната жалба и съобразно която съдът на определи размера на претендираното от ищцата обезщетение на неоснователно обогатяване. Прието е също така, че не може да бъде уважено и искането на ищцата този размер да бъде определен въз основа на заключението на вещото лице, изготвено по допусната пред окръжния съд техническа експертиза, тъй като в заключението си вещото лице е определило пазарната стойност на процесната сграда, а не стойността на отделните видове строителни материали/които ищцата не ги посочва поотделно/ и на вложения от нея и нейните близки труд. Апелативният съд е стигнал до извод, че в тази връзка, и съобразно установената съдебна практика следва да се посочи, че при иск за неоснователно обогатяване размерът на обогатяването на ответника, респ. този на обедняването на ищцата не се определя въз основа на пазарната стойност на построената сграда, а само от размера на действително вложените средства за нейното изграждане от ищцата и нейните близки като труд и материали, поради което неоснователно е искането й за присъждане на част от пазарната стойност на сградата. По останалите наведени във въззивната жалба оплаквания е приложена разпоредбата на чл.272 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че в случая разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като цената на иска е над 5000 лева. По – нататък в изложението буквално се сочи, че съдът действително в конкретния случай се е произнесъл по един съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, тъй като както отлично е известно, не е само материалната страна/обжалваемия/ правен интерес критерия, по който да се квалифицира един правен спор е от значение или не е за точното прилагане на закона. Сочи се също така в случая спора има и своята морална страна – съвършено очевидно е на базата на събраните по делото доказателства да се тълкува точно – нещо което не е направено от първоинстанционния и въззивния съд, че ищцата е осъдена неправилно, като това само по себе си е основание за касационно обжалване. Излага се, че поставяните по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси са от съществено значение за формирането на една противоречива и справедлива съдебна практика по тези дела и по въпросите, аналогични на тези по настоящото производство, които и тепърва ще се поставят. Поради това се иска ВКС категорично и недвусмислено да се произнесе и да формира трайната си съдебна практика по тях.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Л. А. К., посредством процесуалния си представител – адв. Т. Д. – М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, е пожелания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа частично и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №81/24.9.2014 г. по гр.д.№207/2014 г. по описа Бургаския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№9163/06.11.2014 г., подадена от адв. Н. П. – процесуален представител на ищцата З. И. А. от [населено място], област Б..
ОСЪЖДА З. И. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], да заплати на Л. А. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], деловодни разноски в размерна 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: