4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 12.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3578/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6663/11.6.2018 г., подадена от адв. Н. Б. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Л. Л., лично и в качеството й на майка и законен представител на В. Ц. Л., и двете от [населено място], против въззивно решение №208/03.5.2018 г. по гр.д.№662/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., с което е отменено решение № 807/22.06.2017 г., постановено по гр. д. № 3718/2016 г. на Русенския районен съд в частта, в която предявеният от Ц. Ц. Л. от [населено място] против Д. Л. Л. и В. Ц. Л., действаща чрез своята майка и законен представител Д. Л. Л., в качеството им на законни наследници на Ц. И. Л., починал на 12.09.2010г., иск за определяне пожизнена месечна издръжка, считано от 02.07.2016 г. е отхвърлен за сумата над 80,00 лева до сумата от 200,00 лв., както и в частта, в която искът за присъждане на компесаторно обезщетение за неизпълнение за периода 01.07.2015 г. до 01.07.2016 г. е отхвърлен над сумата от 960,00 лв. до сумата от 2400,00 и вместо това е постановено трансформиране на задълженията на Д. Л. Л., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете В. Ц. Л., в качеството им на законни наследници на Ц. И. Л., починал на 12.9.2010 г., по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № **, том **, нот.дело № 1024/28.02.1995 г. на нотариус при Р., от задължение за поемане на гледането и издръжката на Ц. Ц. Л., в задължение за заплащане солидарно от страна на двете на пожизнена месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от 02.07.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи, както и сумата от 2400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева – компесаторно обезщетение за неизпълнение за периода 01.07.2015 г. до 01.07.2016 г., като в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си въззивният съд се е позовал на ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на ВС – ОСГК, с което е прието, че неизправна страна по договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът, т.е. той не изпълнява задълженията си точно, поради което кредиторът има право на основание чл79, ал.1, предл. 2 ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент, като такова право кредиторът има не само за минало време, но и за бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура.
С оглед конкретния казус окръжният съд е приел, че в конкретния случай липсват твърдения от страна на въззивниците – ответници по исковата молба, за осъществявани от тях контакти с ищцата, във връзка с процесния договор за издръжка и гледане, а признание за неполагане на грижи и недаване на издръжка се съдържат в отговора на исковата молба, депозиран от тях. Съдът е констатирал и, че ответниците по исковата молба не са ангажирали никакви доказателства, съгласно разпределената им доказателствена тежест, че са изпълнявали задълженията си по процесния алеаторен договор. Съобразени са депозираните пред съда показания на свидетели, които са установили, че ответниците не са посещавали ищцата-кредитор и ангажираните писмени доказателства за нейното здравословно състояние.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК като се поставя следният материалноправен въпрос: „По договор за гледане и издръжка, при констатирано неизпълнение на задължението от приобретателя, има ли право прехвърлителят да поиска трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричния му еквивалент, или това право принадлежи само на приобретателя ?“
Сочи се практика на ВКС, допускаща искана от приобретателя трансформация.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Ц. Ц. Л., посредством процесуалния си представител – адв. З., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но по него въззивното решение не следва да допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
В процесния случай приетото с обжалваното решение не противоречи на съдебната практика. С ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на ВС – ОСГК, е прието, че „Кредиторът по задължение за даване на издръжка в натура по алеаторен договор няма право при изправен длъжник да трансформира задължението за даване на издръжка в натура в паричния му еквивалент, освен когато по обективни причини не може да получи издръжка в натура, в какъвто случай има право на такава трансформация, докогато съществуват тези причини.
При неизправен длъжник по такова задължение кредиторът има право да иска изпълнението на задължението за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент.“
В посочения смисъл са решение №82/05.4.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г. и решение №863/22.12.2010 г. по гр.д.№1534/2009 г., и двете на ВКС, IV г.о.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 839 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №208/03.5.2018 г. по гр.д.№662/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
ОСЪЖДА Д. Л. Л., Е. [ЕГН], действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете В. Ц. Л., Е. [ЕГН], да заплати на адвокат З. З. от АК – Русе*, на основание чл.38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 839.00 лв. /осемстотин тридесет и девет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: