О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр. София 30.11.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1955/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. К. в качеството й на процесуален представител на С. И. С. против решение № 54/24.02.2017 г., постановено по в.гр.д № 1467/2016 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 921/19.10.2016 г. по гр.д № 6746/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. И. С. против Ж. Д. К. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за упражняване на родителски права върху детето И. С. С., за осъществяване на лични контакти и за заплащане на издръжка, определени със споразумение по гр.д. № 1404/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, утвърдено с решение от 30.04.2010 г.
В касационната жалба релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон. Твърди, че със съдебното решение необосновано са разделени родените от прекратения брак деца и не били взети предвид и анализирани всички събрани доказателства.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно наличието на предпоставките, при които е допустимо разделяне между бившите съпрузи на родителските права по отношение на деца, родени от прекратен брак.Счита,че поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 350/01.10.2012 г. по гр.д № 477/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. и ППВС № 1/1974 г.
Ответната страна Ж. Д. К.,чрез пълномощника си адв.Т.К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК/пощенско клеймо от 24.03.2017 г./, преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. Подадена е от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК предвид предмета на спора – искане с правно основание чл. 59 СК за промяна на мерките за упражняване на родителски права.
Окръжен съд – Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлено искането на бащата С. И. С. за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното, родено от прекратения между него и Ж. Д. К. брак дете И. С. С.. За да достигне до този извод съдът е съобразил запазилото значението си ППВС № 1/1974 г., според което промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетни или непълнолетни деца, е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителски права или когато на практика мерките са променени,както и че,водещ за разрешаването на спора е най-добрият интерес на детето. Съдът е взел предвид настъпилите обективни промени, осъществени след първоначалното споразумение постигнато от страните. Посочил е, че възрастта на детето – 11 години, изисква нужда от непосредствени майчини грижи, които не могат да бъдат заместени. Установил е, че майката и детето, заедно със съжителя на майката, живеят в [населено място] от началото на 2016 г. в жилище под наем,а И. е записана и посещава училище в столицата, като няма данни промяната да й се е отразила негативно. По-голямата й сестра – непълнолетната Е. С. С. – 17 години, по свое желание е заживяла с баща си, новата му партньорка и роденото от съжителството им дете. Съдът е констатирал, че бащата е започнал да проявява повече внимание към детето И. от момента, в който разбрал за решението на майката да се премести в столицата. Аргументирал е този извод като се е позовал на показанията на свидетелката М. Д. – учителка на момичето в Стара Загора, която заявява, че бащата не е проявявал интерес за развитието на детето в училище. Кредитирал е с доверие данните от приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза, но е посочил, че нито становището на родителите, нито заявеното пред експерта желание на детето с кого иска да живее е обвързващо за съда. Като е изложил подробни мотиви за релевантните обстоятелства, съдът е приел, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна при упражняването на родителските права върху детето И.. Съобразил е възприетото в практиката становище, че родените от брака деца следва да се отглеждат заедно, като разделянето им е допустимо само поради важни причини. В случая съдът е приел, че бившите съпрузи сами са постигнали споразумение за разделно живеене на децата, предвид обстоятелството, че детето Е. със знанието и без противопоставянето на родителите си се е преместило да живее при баща си,както и, че приетото от двамата родители фактическо положение отразява реалната им и трезва оценка за най-добрия интерес на децата им. Въпреки изменение на обстоятелствата по отношение на детето И. – преместването и заживяването на майката и детето в друг град,записването в ново училище,създаването на нова социална среда и приятелски контакти съдът е преценил, че от съществено значение за интересите на детето е да не бъде разрушена емоционалната връзка с майката, която определя неговото емоционално и личностно израстване и не може да бъде компенсирана от отношенията с никой друг близък. Посочил е, че не са налице данни промяната да се е отразила неблагоприятно на детето,а за неговото хармонично емоционално и личностно израстване то има нужда от общуване и подкрепа от двамата си родители,които в името на интересите на децата си следва да преодолеят разногласията си. Съобразявайки се и с постоянната практика е приел, че разделянето на двете деца обективно е налице още от 2013г.,което е трайно и продължава три години,но същото не е довело до отчуждаване на децата едно от друго,а напротив близките отношения между тях съществуват и е съхранена създадената емоционална връзка.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Формулираният въпрос е включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда, доколкото спорът се отнася до изменение на мерките за упражняване на родителските права върху родените от брака деца. Действително разделянето на децата е крайна мярка, поради което приложението ? е било обект на тълкувателна дейност в ППВС № 1/1974 г., което е запазило силата си и понастоящем. Съдът е съобразил установените по делото данни и ги е анализирал в тяхната взаимовръзка, вследствие на което е достигнал до извод за важните причини за разделянето на децата, а именно – постигнатото споразумение детето Е. да живее при баща си и необходимостта от запазване на емоционалната връзка между майката и детето И., която е определяща за развитието на личността му. В цитираното постановление са изброени примерни конкретни причини,но те не са изчерпателни, поради което и преценката във всеки отделен случай се прави на базата на събраните данни и доказателства, защитавайки най-добрия интерес на детето при мотивирани изводи за значението им. Съдът подробно и мотивирано е изложил доводи, обосновали крайното му разрешение и несъгласието на жалбоподателя с тях не е основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е в съответствие и с цитираното решение на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК,в което след като е отчетена родителската годност и на двамата родители,отделното местоживеене на децата и условията при които те живеят е прието,че въпреки силната привързаност между тях и емоционалната им връзка с оглед еднаквия им пол,то след като родителите са ги поставили в ситуация на разделно живеене,не е необходимо едното дете да се откъсва от средата,в която се е адаптирало успешно. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54/24.02.2017 г., постановено по в.гр. д. № 1467/2016г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ж. Д. К.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лв .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: