О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София 13.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 833/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б.В., в качеството й на процесуален представител на [фирма] – [населено място],против въззивно решение № 395/28.11.2017 г. по в.гр.д.№ 1363/2017 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 63/05.07.2017 г.постановено по гр.д. № 200/2017 г. по описа на Гълъбовски районен съд, с което са уважени предявените от Д. В. Г. против Е. и Е. М. И. I С.“ Е. – [населено място], област Стара З., обективно съединени искове за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за сумата 6267,37 лв., на основание чл.12 НСОРЗ и обективно съединените искове за лихва за забава за всяко просрочено задължение за сумата 1503,37 лв., на основание чл.245, ал.2 КТ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, като предявените искове бъдат отхвърлени.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи бланкетно чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Какви са правните последици в случай, че първоинстанционният съд не приложи правилата на бързото производство по реда на Глава X. ГПК в трудов спор и обсъди и съобрази доказателства, представени след сроковете, установени за това производство ? и 2. Допустимо ли е съдът да приеме определените от работодателя условия за сходство на длъжностите като ирелевантни за признаването на придобит трудов стаж и професионален опит при предходен работодател, като прецени, че сходството се определя от поставянето на длъжностите в една и съща група в Класификатора на професиите и длъжностите ?.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Д. В. Г., подаден чрез адв. Н.К., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.Претендират се разноски..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 21.12.2017 г. след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което подлежи на разглеждане по новия ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е посочил, че първоинстанционния съд е установил правилно и всеобхватно фактическата обстановка по делото,а именно,че между тях е било налице трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността”оператор на блок”.Страните не спорят ,че в периода от възникване на трудовото правоотношение до месец ноември 2015 г.ответникът не е изплащал на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за придобития трудов стаж при друг работодател на сходна длъжност. Съдът е анализирал длъжностите, които ищецът е заемал в ответното дружество и при предходния си работодател Т. „Б. д.” и е стигнал до извод, че изпълняваните от него длъжности са сходни и съответни на изпълняваната при ответника – „оператор на енергиен блок“, по смисъла на чл.12, ал.4, т.1 НСОРЗ, поради което предходният му трудов стаж в Т. „Б. дол”, в периода от 28.10.1987 г. до 15.09.2009 г. следва да се отчете при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.Анализирайки разпоредбите на чл.12,ал.1,ал.4,т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,както и чл.14,ал.2,т.7 от Вътрешните правила за организация на работната заплата от 11.02.2008 г.,действали при сключване на трудовия договор с ищеца е приел,че документи, служещи за доказване на трудовия стаж и характера на работа на работника или служителя са трудовата книжка и/или осигурителна книжка и професионална характеристика и/или длъжностна характеристика, карти за оценка на работното място. Приел е за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът по своя вина не е представил необходимите документи за определяне на придобития от него професионален опит на сходна длъжност и за начисляване на съответното допълнително възнаграждение,тъй като от представената трудова книжка на ищеца,ответникът е приел, че той има трудов стаж и опит по специалността. Приел е,че не може да се вмени във вина на ищеца и фактът, че подписвайки трудовия си договор, се е съгласил да не му бъде начислявано допълнително възнаграждение за придобития трудов стаж при друг работодател,защото задължението за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е императивно за работодателя. Той не може да се освободи от него със съгласието на работника. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл.66, т.7 КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. Съдът е приел, че лихва за забава върху допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се дължи от момента на изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец, тъй като предпоставките за изплащане на съответното допълнително възнаграждение са били налице още при сключване на трудовия договор. И тъй като е установено безспорно, че претендираните суми не са начислявани и изплащани от ответното дружество на ищеца,то на основание чл.245,ал.2 КТ е присъдил и дължимите лихви за забава.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да се обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетното му посочване. Касаторът не е обосновал самото касационно основание за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Освен това изложението не отговаря на приетото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС .Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, служещ като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай поставените правни въпроси са бланкетни,тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Соченото основание за допускане по чл.280, ал.2 ГПК се основава на въпросите, визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените и доказани разноски в размер на 600 /шестстотин/лева.
По изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395/28.11.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 1363/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място],обл.Стара З. за заплати на Д. В. Г.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: