О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 03.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №299/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9677/15.7.2015 г.-, подадена от адв. Д. Я. – процесуален представител на ищеца И. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис №15 – адв. Д. Я., против въззивно решение №1094/27.5.2015 г. по гр.д.№4317/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., Х-ти състав, в частта, с която не е уважен искът му с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, против Прокуратура на Република България за разликата от 1000 лева до 300000 лева.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че спорният въпрос е размерът на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът е стигнал до извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено, тъй като присъденият от тази инстанция общ размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е съобразено с чл.52 ЗЗД. Изложени са и изводи, че предвид датата на завеждане на исковата молба и своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност се следва обезщетение за тези вреди в размер на 1000 лева. Отчетен е и фактът, че срещу същевременно срещу ищеца са били водени други наказателни производство, приключили с осъдителни присъди, които също са повлияли негативно на психологическия статус на ищеца.
В изложението на касационния жалбоподател И. Н. П. се поставя въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от пострадалото лице как се прилага общественият критерий за справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че е налице противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната относно тълкуването и прилагането на визирана разпоредба на чл.52 ЗЗД. Сочат се конкретни решения на ВКС по смисъла на чл.290 ГПК и ППВС №4/23.12.1968 г. на ВС, както и ТР №3/22.4.2004 г. на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Прокуратура на Република България, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част, относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1094/27.5.2015 г. по гр.д.№4317/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., Х-ти състав, по касационна жалба, вх.№9677/15.7.2015 г.-, подадена от адв. Д. Я. – процесуален представител на ищеца И. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис №15 – адв. Д. Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: