О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 04.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3979/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№9171/22.6.2016 г., подадена от адв. А. Б. – процесуален представител на Л. Т. Б. от [населено място], определение №1882/02.6.2016 г. по ч.гр.д.№1380/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба от частния жалбоподател в настоящото производство, против определение от 21.12.2015 г. по гр.д.№3319/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, II-А състав, в частта, в която жалбоподателите Л. Т. Б. и С. о. са заличени от списъчния състав на участниците в процеса.
Съдът е приел, че съгласно чл.213 ГПК/отм./ на обжалване с частна жалба подлежат две категории изчерпателно и ограничително посочените определения: преграждащите по-нататъшното развитие на делото и определенията, възможността за чието обжалване по реда на частното производство, изрично е предвидена в закон. Прието е също така, че съгласно чл.15, ал.1 ГПК/отм./, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като процесуалното правоотношение във въззивното производство възниква с подаването, която определя и кръга на надлежно легитимираните в това производство страни, а това са жалбоподателят и неговия друг, който по реда на чл.204 ГПК/отм./, се е присъединил към подадената от него жалба, от една страна, и от друга – срещупоставената въззиваема страна, която има положението на ответник по жалбата. Досежно списъкът на страните са изложени съображения, че той е техническо средство, предназначено да улесни администрирането на производството, и не представлява акт на съда за конституиране на страните по него, като включването на едно лице в списъка за призоваване не е равнозначно на неговото конституиране като страна в производството, тъй като такова процесуално качество лицето придобива само ако е подало жалба срещу решението на първоинстанционния съд, респективно се е присъединило към подадена от негов другар такава или е легитимирано да отговаря по подадена от насрещната страна въззивна жалба, в качеството на насрещна страна. Въз основа на това САС е стигнал до извод, че изключването на частните жалбоподатели от списъка за призоваване по съображения, че като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на тях, само по себе си не прегражда по-нататъшното развитие на делото спрямо тях, доколкото се основава на преценката на съда, че те изначално не следва да участват във въззивното производство, защото не са субекти на процесуалното отношение, възникнало по подадена от А. у. в Б. въззивна жалба по решението на първата инстанция. Прието е също така, че възможност за обжалване на определението, с което частните жалбоподатели са изключени от списъка за призоваване не е и изрично предвидена в закона, поради което не попада и в приложното поле на чл.213, б.“б“ ГПК/отм./.
В частната жалба се твърди, че изводът на САС за недопустимост на частната жалба срещу определението на СГС е неправилен. Това твърдение се мотивира с участието на Л. Б. във въззивното производство, в което той е конституиран, призоваван е за съдебни заседания, включен е в протоколите на на проведените съдебни заседания, давана му е възможност да взима становища и същият се е възползвал от това право, което сочи на преграждане по-нататъшното развитие на делото за него. Налице е позоваване на правен интерес за частния жалбоподател.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за производството.
Останалите ответници по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по нея – И. БГ” Е. – [населено място], намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Разпореждането на Софийския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано съдът е стигнал до извод, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.213 ГПК/отм./, както и че погрешното включване на едно лице в списъка на лицата за призоваване не може да се приравни на конституирането на това лице като страна в производството, доколкото такова качество лицето придобива само ако от негово име или срещу него се води дело, съгласно чл.15, ал.1 ГПК/отм./. Съставянето на списъка за призоваване е функция от посочената разпоредба, а не обратното. Без значение са изтъкваните от частния жалбоподател негово участие във въззивното производство, призоваването му за съдебни заседания, включването му в протоколите на проведените съдебни заседания, даването му на възможност да взима становища и възползването му от това право. Евентуалното участие на частния жалбоподател във въззивното производство не би променило изхода за спора по отношение на него, тъй като той нито е обжалвал първоинстанционния съдебен акт, нито се присъединил към подадената от въззивника жалба.Решението на първата инстанция е влязло в сила по отношение на него.
Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното потвърди.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частния жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1882/02.6.2016 г. по ч.гр.д.№1380/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
ОСЪЖДА Л. Т. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място] ул.“**“ №7, да заплати на [фирма] – [населено място],[жк], вх.А, ет.7, ап.45, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: