О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 29.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6213/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№66098/05.6.2013 г., подадена от ищеца А. З. Ш. от [населено място], област Б., приподписана от адв. Е. В., против въззивно `решение от 22.5.2013 г. по гр.д.№4353/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 15.01.2013 г. по гр.д.№40690/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав, с което са отхвърлени предявените от А. З. Ш. от [населено място], област Б., против А. “М.” – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.12 КТ е законосъобразно, тъй като по безспорен начин е доказано визираното основание за прекратяване на трудовия договор, а именно че ищецът е заемал длъжността “главен митнически специалист, която длъжност е определена с § 9, т.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129/26.6.2012 г. за заемане по служебно правоотношение. Съдът е стигнал до извод, че е неоснователно твърдението на ищеца, че към датата на издаване на атакуваната заповед не е бил утвърден образец на длъжностната му характеристика, както и че е бил изменен Устройственият правилник на А. “М.”, тъй като определянето на процесната длъжност за заемане по служебно правоотношение е станало по силата на закона – Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129/26.6.2012 г., а не със съставянето на изменение на У. правилник на агенцията. Освен това въззивната инстанция е приела, че за работодателя не е съществувало да назначи ищецът на новата длъжност, ако той отговаря на изискванията за заемането й като държавен служител, както и дали законосъобразно му е отказано да бъде назначен като държавен служител, тъй като това не е елемент от фактическия състав на чл.325, т.12 КТ. Изложен е извод, че отказът на администартивния орган да назначи ищеца по служебно правоотношение подлежи на обжалване по реда на АПК, а не в настоящото производство.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане закона и за развитие на правото е въпроса правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на А. “М.” по прилагането на ПМС №129/26.6.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на К., като на служителите по трудово правоотношение , заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител не са информирани за предстоящите промени и не им предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение и в случая задължен ли е работодателят да приложи чл.329 КТ, след като в ПМС №129/2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение.
Като друг важен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се сочи въпрос относно упражненото право на уволнение по чл.325, т.12 КТ определени ли са в § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание. Поставя се и въпрос дали правилно е упражнено правото на уволнение по чл.325, т.12 КТ след като съществува определено несъответствие между двете длъжности и съгласно наредбата за прилагане К., която приповтаря Наредбата на ЕКДА, както и дали заповедта е законосъобразна с оглед разпоредбите на чл.8 и чл.7в КТ.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. “М.” – С., посредством процесуалния си представител – главен юрисконсулт Д. Й., е депозирал отговор по смисъла на чл.ц287 ГПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въззивната инстанция е разрешила поставените от касационния жалбоподател правни въпроси в съответствие с константната задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д. № 1414/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 530/29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС (представено и от касационния жалбоподател), решение № 232/22.03.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о.. на ВКС (също представено от касационния жалбоподател), решение № 405/28.06.2010 г. по гр.д. № 773/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 117/23.04.2012 г. по гр.д. № 967/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 110/09.06.2011 г. по гр.д. № 329/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. Визираната практика приема, че за законосъобразността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно да е налице условието съответната длъжност, заемана по трудовото правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител – по служебно правоотношение. В съответствие с тази трайно установена, задължителна за него практика и при точно приложение на материалния закон, и конкретно – на § 9, ал. 1 от ПЗР на НПКДА, въззивният съд е приел в случая, че длъжностите, визирани в тази правна норма, заемани по трудовото правоотношение, между които и процесната, заемана от касационния жалбоподател-ищец, длъжност „старши митнически специалист”, предвид и новото щатно разписание на ответната агенция, са били трансформирани като функции, които са продължили да съществуват – в рамките на длъжност, която е определена за заемане по служебно правоотношение, с което фактическият състав на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е бил осъществен. Също в съответствие с константната практика на ВКС по прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 329 от КТ и при точно приложение на тези материалноправни норми, Градският съд е приел, че фактическият състав на посоченото основание за уволнение не включва други елементи, освен определянето на длъжността за заемане от държавен служител, както и че при това основание за уволнение извършването на подбор по чл. 329 от КТ не намира приложение. Поставеният материалноправен въпрос за законосъобразността на издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, е поставен некоректно, а и същият е неотносим към спора, тъй като в случая работодателят е издал процесната заповед в съответствие с изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, предвид изменение на нормативната уредба, с която е бил длъжен да се съобрази.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.5.2013 г. по гр.д.№4353/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав по касационна жалба, вх.№66098/05.6.2013 г., подадена от ищеца А. З. Ш. от [населено място], област Б., приподписана от адв. Е. В..
ОСЪЖДА А. З. Ш., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], да заплати на А. “М.” – С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: