О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2247/2017 година по описа на III г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№49536/12.4.2017 г., подадена от [фирма] – С., против въззивно решение №1414/02.3.2017 г. по гр.д.№15599/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г.к., IV- А въззивен състав, с което са уважени предявените от М. М. Г. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че „правният спор се концентрира по съществото на спора относно извършването от страна на ищцата на процесните дисциплинарни нарушения.
Както беше изяснено, към датата на процесните нарушения между М. Г., като служител, заемащ длъжността „продавач-консултант /I ниво/“ в магазин № 3 – Заминаване, Терминал 1 към отдел „Търговски обекти и услуги за гости“, дирекция „Търговска“ и [фирма], в качеството му на работодател, е съществувало трудово правоотношение. Същевременно на 11.02.2016 г. във времевия период 11:24 ч. – 11:31 ч. същата е била на работното си място и е обслужвала клиентите в търговския обект. Установи се, че едно от основните задължения на Г. е да маркира на касата стоките, да регистрира и отчита всяка продажба, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, след извършване на плащането, която бележка да предава на клиента заедно със закупената стока. Следователно задължението за предаване на касовата бележка възниква в момента, в който купувачът заплати стоката, а не при последващото ? опаковане. При съвкупната преценка на доказателствата се установи, че на 11.02.2016 г. в посочения часови диапазон, на работния плот в близост до ищцата, с оглед по-бързото обслужване на клиентите, е имало и друг служител, който опакова маркираните и продадени от нея стоки и ги подава на закупилия ги пътник или подава на закупилия ги пътник или подава на Г. желаната стока. За да достигне до този извод, въззивният съд все предвид показанията на свидетелката В. – Г. и установеното при огледа на видеозаписа. В действителност обаче само ищцата е маркирала стоките и е получавала плащане от клиентите.
От констатираното в производството пред първата инстанция в резултат на огледа на процесния видеозапис, отразеното в доклада от 22.02.2016 г. и представеното заверено копие на фискален бон с № 57636 се установи, че на 11.02.2016 г. в 11:29 ч. ищцата е извършила продажба на стоки от процесния обект на обща стойност 403,03 лв., а именно: „K. W. KS DP“ – 5 броя, с единична цена 21,99 Евро и „K. S. DP“ – 4 броя, с единична цена 24,03 Евро. Клиентът е заплатил сумата изцяло, но реално е получил 4 стека от цигарите „K. S. DP“ и 4 стека от цигарите „K. W. KS DP“, т. е. с един стек по-малко от заплатените 5 стека цигари „K. W. KS DP“. Тези обстоятелства не се отричат от М. Г., която в своите обяснения, дадени на 29.02.2016 г., анализира видяното от записа с допусната от нейна страна техническа грешка. Всичко това свидетелства, че с действията си ищцата не е изпълнила задължението си правилно да регистрира извършената покупко-продажба, като положи необходимата грижа при маркиране на стоките и да предаде на клиента реално закупените, но не споделя извода, обективиран в обжалваното решение, че в случая се касае за виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителката, което да бъде квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение. В обясненията си Г. заявява, че вследствие на осъществена замяна на първоначално подадените от клиента 4 стека цигари с други 4 стека, същата е демаркирала първоначалните, но 1 стек е останал неизтрит от монитора. Въззивният съд намира, че тези твърдения се доказват от отразеното в съдебния протокол пред първата инстанция при огледа на процесния видеозапис. Установено е, че първоначално клиентът поставя на плота пред ищцата 4 стека цигари, които същата маркира, а след това още 4 стека цигари, също маркирани. Впоследствие служителката отново маркира други стекове с цигари, подадени ? от лявата страна. В приложената по делото разпечатка на писмо от електронната поща /лист 94 от делото/, съдържаща подадения сигнал от лицето Н. Т. се установява, че същият описва осъществената замяна на първоначално поставените на плота цигари и тези, които е закупил. Следователно, с действията си ищцата е допуснала техническа грешка, резултат от настъпилата замяна в стоките, предмет на продажба и от стремежа за по-бързо обслужване на клиента. В случая е налице едно небрежно, израз на проявено невнимание, но не и умишлено поведение. Последното осъществява състава на виновно неизпълнение на трудовото задължение на служителката да предаде на клиента реално платените стоки, съответно да маркира реално предадените такива, но нарушението е извършено при форма на вина небрежност, изключваща квалифицирането ? като груба такава.
По отношение на другите две нарушения, описани в процесната заповед за уволнение, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че същите са доказани. От приложените по делото заверено копие на фискален бон № 57634, заверено копие от разписка на О. от 11.02.2016 г. за извършено плащане на сумата от 54,49 лв. и установеното при огледа на видеозаписа се доказва, че на 11.02.2016 г. в 11:27 ч. ищцата е продала стоки на обща стойност 54,48 лв., заплатени изцяло от клиента, от които 5.11 Евро за стока, наименована „I. T.“ /с наименование по производител – „G. V. 40 gr.“ – пакет тютюн/. Тази стока обаче е маркирана допълнително от служителката, без да е поставена на работния плот, като последната не е била получена реално от клиента. Установено е от видеозаписа, че точно в този час М. Г. обслужва клиент, който поставя пред нея само бутилка и пакетирани ядки, но не и пакет тютюн „I. T.“.
От приложените по делото заверено копие на фискален бон с № 57635, заверено копие от разписка на О. от 11.02.2016 г. за извършено плащане на сумата от 148 лв. и установеното при огледа на видеозаписа се доказва, че на 11.02.2016 г. в 11:28 ч. ищцата е продала стоки на обща стойност 147,99 лв., заплатени изцяло от клиента, от които 5.11 Евро за стока, наименована „I. T.“ /с наименование по производител – „G. V. 40 gr.“ – пакет тютюн/. Този пакет тютюн е маркиран от служителката, без да е поставен от клиента на плота, като след това не му е предаден реално. На Г. са подадени с цел покупка само два стека цигари, но не и пакетът тютюн. Същият не е получен фактически от клиента.
Въззивният съд намира за неоснователен довода на ищцата, изложен във въззивната жалба, за случайно маркиране на процесните стоки от мобилния скенер. Действително, при огледа на видеозаписа е установено наличието, както на стационарен скенер, посредством който служителката маркира стоките, така и на мобилен, намиращ се на рафта под него, но остава недоказано твърдението, че вследствие поставяне на багаж от страна на пътниците се е получило случайно маркиране на стоки. Този извод не следва нито от огледа на видеозаписа, нито от останалите доказателства по делото. Следователно с действията си по продажба на стоки, които не са предадени за маркиране от клиентите, заплатени са от тях, но реално не са получени, ищцата е извършила твърдените дисциплинарни нарушения.
За процесните две продажби – в 11:27 ч. и 11:28 ч. М. Г. не е предала на клиентите касовите бележки. Последните са останали на касовия апарат, а едва впоследствие подадени от ищцата на неустановено лице от лявата ? страна. Едно от нейните трудови задължения, установени в длъжностната характеристика и в Инструкцията за организация на работата в магазините е да регистрира и отчита всяка продажба на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, след извършване на плащането. Предвидено е, че касовата бележка се предава на клиента заедно със закупената стока. В случая, ищцата не е изпълнила това свое задължение и при двете продажби, тъй като не е предала касова бележка на клиентите при закупуване на стоката. Неоснователен е доводът, че причината е поведението на трето лице – друга служителка, която реално е опаковала стоките. Задължение на ищцата е да издава и предава на клиента касова бележка при получаване на плащането, което тя не е сторила. Освен това, самото предаване вляво от нея и то на всички издадени до този момент бележки, е осъществено в по-късен момент – в 11:30 ч., след като стоките вече са продадени. От друга страна обаче, въззивният съд намира, че тези нарушения са извършени по небрежност, изключваща умисъла в поведението на служителката. В показанията си свидетелката В.-Г. разказва, че често в магазина, в който ищцата е полагала своя труд, се случва да има натиск от страна на клиентите за по-бързо обслужване, предвид закъсняването им за полети, а и с оглед принципното голямо натоварване в обекта. Именно това е причината ищцата да не предаде своевременно на клиентите касовите бележки, които тя е издала. Налице е едно неправилно изпълнение на трудово задължение, но обстоятелствата около осъществяването му свидетелстват за неумишлено и нецеленасочено поведение.
От всичко изложено следва, че ищцата М. Г. е осъществила вменените ? с уволнителната заповед нарушения, както правилно е приел първоинстанционният съд, следователно е налице и втората предпоставка, обуславяща законосъобразното упражняване на правото на уволнение от страна на ответника, след констатираната редовност на дисциплинарното производство. Работодателят обаче не е взел предвид конкретните обстоятелства, при които са извършени нарушенията, не е съобразил тежестта на наложената на служителката санкция с техния характер, поради което несправедливо и неправилно е определил като съответно най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Въззивният съд, след преценка на обстоятелствата по делото, имащи отношение към определяне вида на следващото се дисциплинарно наказание, в съответствие с критериите, установени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, вр. чл. 190, ал. 2 КТ, намира, че така определеното наказание не е съответно на констатираните нарушения. В действителност, при преценка на тяхната тежест, следва да се вземе предвид фактът, че се касае за продажба на стоки на три различни клиента, съответно заплащането им без реално насрещната страна по покупко-продажбата да ги е получила. Налице е ощетяване на пътниците със стойността, която са платили без да получат насрещна престация, която сума в случая възлиза на 21,99 Евро по първото нарушение, като по делото не се спори, че същите са възстановени от ищцата, 5,11 Евро по второто и 5,11 Евро по третото нарушение, т. е. причинените вредни последици не са на значителна стойност. Наред с това, част от неизпълнените задължения се отнасят до основни трудови функции на ищцата – по продажба на стоки, маркиране на същите и предаването им на клиента, срещу което получава плащане. Налице е и подаден сигнал от лицето Т.., в качеството му на клиент на процесния търговски обект, което се отразява върху доброто име на работодателя. Независимо от тези обстоятелства, не следва да бъдат игнорирани и фактите, изясняващи обстановката на осъществяване на нарушенията, поведението на служителката Г. и нейното дисциплинарно минало. Изясни се, че първото нарушение е проява на небрежност от същата, породена от настъпилата замяна на стоките и бързината в работата. Неиздаването на касовите бележки по другите две нарушения също следва от голямото натоварване и необходимостта по-скоро да бъдат обслужени клиентите, закъсняващи за полетите. Освен това, бележките са издадени, т. е. операцията е регистрирана, макар впоследствие същите да не са предадени на клиента. Небрежността в поведението на ищцата не би могла да бъде изключена поради това, че се касае за няколко поредни нарушения. Неправилно първоинстанционният съд приема, че е налице множество от такива, без да анализира спецификата на обстановката, в която са извършени продажбите. Въззивният съд намира за недоказан извода, обективиран в обжалваното решение, за лично облагодетелстване на Г. със стойността на заплатените, но фактически непредадени стоки. Няма никакви данни, които да сочат за такова последващо нейно поведение, предвид и неосъществената ревизия на наличностите в обекта от страна на работодателя. Неправилно е и констатираното възползване на ищцата от заеманото служебно положение, доколкото не се установява същата лично да е получила облага. От друга страна, в сигнала си самият клиент Т. заявява, че най-вероятно се касае за станало объркване, поради замяната на исканите цигари, което е основание да се приеме, че е налице разбиране от клиента и това не се е отразило съществено на доброто име на работодателя. Липсват и доказателства за реално настъпили за последния вредни последици. Стремежът да бъдат обслужени бързо закъсняващите пътници свидетелства за едно лоялно отношение на служителката към работодателя. От друга страна, не са налице данни за предходни дисциплинарни нарушения. За подобни провинения говорят единствено свидетелите Н. и З., но те не са достатъчни, за да докажат това обстоятелство. Свидетелят З. разказва за установен начин и принцип на работа, но същевременно изяснява, че ищцата е наказвана един-два пъти, без да конкретизира нищо във връзка с извършените нарушения. В качеството си на служители при работодателя, заемащи ръководно положение спрямо ищцата, към момента на процесните нарушения, и изпълняващи сходни функции към момента на депозиране на показанията, тези свидетели твърдят за нормален процес на работа, за невъзможност да бъдат допускани грешки, което не съответства на установеното по делото, в частност на показанията на свидетелката Г. за натоварена работа, с 12-часова смяна, при наличието на желание от страна на клиентите за по-бързо обслужване. Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за тежки нарушения. По-високата степен на отговорност, изисквана от ищцата с оглед заеманата длъжност, следва обаче да бъде съобразена с конкретните условия, при които е осъществила процесните действия. Поддържаният от въззиваемата страна довод за три нарушения в рамките на три минути не обуславя извод за принцип в работата на служителката, без да се съобразят обстоятелствата на извършването им. И доколкото при определяне на съответното на нарушенията наказание се взема под внимание и обстановката и отношението на наказвания служител, то в случая същите не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Като не е обсъдил в съвкупност всички критерии, въведени от законодателя в чл. 189, ал. 1 КТ, вр. чл. 190, ал. 2 КТ, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответното дружество, в качеството си на работодател, е спазило принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушенията. В случая не са налице всички необходими материалноправни предпоставки за надлежно възникване и упражняване на потестативното право на уволнение от страна на ответника и следователно е осъществено незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Като последица от този правен извод предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ неправилно е бил отхвърлен, поради което решението в тази част следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което същият, като основателен, да бъде уважен, чрез постановяване на търсените с него правни последици – признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. „
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Как се преценява тежестта на нарушението – в зависимост от стойността на стоките, с които работникът с материално-отчетнически функции се е разпоредил в нарушение на трудовите си задължения или в зависимост от степента на противоправност на деянието, което е извършил на работното място, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството – работодател ?, 2. Кои са обстоятелствата, които следва да се преценяват от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание ?, и 3.Може ли съдът да мотивира решението си, че конкретни нарушения на трудовата дисциплина са извършени по небрежност, изключваща умисъла в поведението на нарушителя без наличието на представени в тази насока доказателства по делото и без да са изложени аргументи и доказателства за това от самата ищца ?
Като основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 КТ и се сочи конкретна съдебна практика на ВКС.
Ответницата по касация М. М. Г., посредством процесуалния си представител – адв. В. П., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Изложението не отговаря на приетото с т.1, от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първия от поставените въпроси са налице изводи на въззивната инстанция, които обаче не са решаващи за крайния резултат от спора, а имат предимно констативен характер. Решаващите изводи на съда са съобразени изцяло с обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и поведението на служителката. Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Вторият от поставените въпроси е теоретичен и относно него липсват каквито и да е изводи в решението на въззивната инстанция, а дори да имаше такива, то те биха имали само обяснителен за спора, а не решаващ характер.
Третият от поставените въпроси е бланкетен, поради което и по него обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен това следва да се добави, че последните два въпроса са поставени без да е обоснована връзката им с конкретни изводи на съда.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 1414/02.3.2017 г. по гр.д.№15599/2016 г. по описа на Софийски градски съд, г.к., IV- А въззивен състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: