О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София,26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3796/2016 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3034/27.5.2016 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представителна ищците И. Д. Я. и Е. Д. Я., против въззивно решение №123/11.4.2016 г. по гр.д.№615/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., в частта, с която е потвърдено решение на районния съд по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.224 КТ.
С решение №172/12.3.2015 г. по гр.д.№6914/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд, VI нак. състав, са отхвърлени предявените от Е. Д. Я. и И. Д. Я., в качеството им на наследници на Д. Я. Г. от [населено място], област П. против [фирма]/ в ликвидация/ – [населено място], искове с правно основание чл.224 КТ, за сумата 7266 лева и мораторна лихва в размер на 2000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.354 ал1 т.1 от КТ признава за трудов стаж времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случай когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението, до възстановяването му на работа. Прието е също така, че съгл.чл.155 КТ платения годишен отпуск, който се предоставя на работника или служителя заради участието му в трудовия процес е за да може да си почине и да може да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Годишния отпуск е субективно право на всички работници и служители по трудово правоотношение и произтича от съществуващото трудово правоотношение и необходимостта за възстановяване. От представените по делото доказателства за периода 14.5.1998 г. до 04.9.2009 г. трудовото правоотношение между наследодателя на ищците и [фирма] [населено място]./в ликвидация/ не е съществувало, тъй като Д. Я. Г. не е участвал в работния процес през посочения период. Прието е и, че чл.354 от КТ съдържа изключение от правилото, че трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение /чл.351 КТ/, а именно че за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно-от датата на уволнението, до възстановяването му на работа. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че изключението се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работата по трудово правоотношение. Въз основа на това е прието, че правото на платен годишен отпуск е последица от работата по трудово правоотношение и е в зависимост от характера и тежестта на работата /чл.156 КТ/. За исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск, като в този смисъл е налице позоваване на решение №844/02.05.2006г. по гр.д.№2587/2003г. на ВКС, III г.о. и решение №564/02.07.2010г. по гр.д.№1541/2009г. на ВКС Ivг.о./
Поради това окръжният съд е стигнал до краен извод, че предявените искове по чл.224 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Недопустимо ли е решение, при което съдът се е произнесъл по иск, въпреки, че е бил десезиран, поради отказ, оттегляне или уточнение, което по своята същност е отказ от иска ? и 2. Има ли правомощия въззивният съд да обезсили такова решение в обжалваната му част, въпреки че не е бил изрично сезиран с искане за обезсилване ?
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като се сочат решения на окръжни съдилища. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. П.“ ЕАД/ в ликвидация/ – [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са неотносими към изводите на въззивната инстанция, както и към данните по делото. Касационните жалбоподатели, които са й въззивни жалбоподатели, не са навели във въззивната жалба оплаквания, относими към поставените в изложението въпроси. Освен това данните по делото сочат, че са налице твърдяните процесуални действия от страна на ищците и техния наследодател в първата инстанция. Те обаче не съответстват на твърдяното в касационната жалба постановяване на въззивния съдебен акт в нарушение на чл.269 ГПК. Дори и да налице такова нарушение то не води до недопустимост на съдебния акт, а до неговата неправилност.
От друга страна, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради липса на правен интерес в частта за мораторната лихва, тъй като решението на окръжния съд в частта по главния иск/отхвърлен/ не е обжалвано и e влязло в законна сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение решение №123/11.4.2016 г. по гр.д.№615/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: