О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 25.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3101/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№3612/05.6.2017 г., подадена от адв. А. А. – процесуален представител на Д. К. И. от [населено място], [община], област Д., против разпореждане №785/02.6.2017 г. по ч.гр.д.№212/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е върната частна жалба, вх.№3274/31.5.2017 г. подадена от същото лице срещу определение на №290/15.5.2017 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане №1948/01.3.2017 г. по в.гр.д.№1484/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба, вх.№5846/27.02.2017 г., срещу решение №61/19.01.2017 г. на окръжния съд.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че не отговаря на истината мотива на апелативния съд, „е окръжния съд се е произнесъл с прекратително определение и че същото не подлежи и на касационен контрол. Сочи се, че окръжният съд е върнал подадената касационна жалба като първа инстанция, въпреки обстоятелството, че крайният съдебен акт подлежи на касационно обжалване, както и че подадената жалба относно връщането на касационната жалба е подадена до ВКС, а не до апелативния съд.
Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и допускане до разглеждане на подадената касационна частна жалба срещу определение №290/15.5.2017 г. по ч.гр.д.№212/2017 г., както и да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба „А. – **“ – [населено място], [община] д., област В. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Разпореждането на Варненския апелативен съд е правилно.
Със ЗИДГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ е разпределена функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция между ВКС и съответния апелативен съд. Критерият е според това кой е въззивният съд, постановил определението по чл. 274, ал. 1 ГПК – окръжен или апелативен съд. Както определенията на ВКС по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК са недопустим предмет на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, така и определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК не подлежат на по-нататъшно обжалване. В случай, че се възприеме обратното тълкуване, то би се допуснало още една инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция.
С проверката, която е извършил апелативния съд за законосъобразност на разпореждането на окръжния съд инстанционният контрол е изчерпан.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №785/02.6.2017 г. по ч.гр.д.№212/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: