О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1670/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5703/20.01.2014 г., подадена от адв. М. И. – процесуален представител на ищеца Д. Н. К. от [населено място], против въззивно решение №7685/18.11.2013 г. по гр.д.№10724/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А състав.
С обжалваното решение е обезсилено решение №І-42-32 по гр.д.№40684/2009 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 42 състав, и делото е изпратено на по компетентност на Административен съд – София град.
Въззивната инстанция е приела, че спорът следва да бъде разгледан от административен съд, тъй като в случая се касае до действия и бездействия, извършени при осъществяване на административна дейност. Изводът е обоснован и с практика на петчленни състави на ВКС и ВАС, установена по реда на чл.135, ал.4 АПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за тълкуване разпоредбите на чл.71, ал.1, във връзка с чл.74, ал.2 ЗЗДискр.
Ответникът по касация М. на п. – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения от касационния жалбоподател въпрос , относно тълкуването на чл.71, ал.1, във връзка с чл.74, ал.2 ЗЗДискр., е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №268/20.10.2014 г. по гр.д.№3198/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е прието, че общите граждански съдилища не са компетентни да разгледат и се произнесат по искове, когато се ангажира отговорността на за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, какъвто е процесния случай. Прието е също така, че такива искове попадат в обхвата на чл.128, ал.1, т.5 АПК. В посочения смисъл е и трайната практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС, във връзка с препирни за компетентност между общите граждански съдилища и административните съдилища, а именно: определение №11/28.04.2010 г.. по дело №2/2010; определение №34/10.08.2009 г. по дело №23/2012 год.; определение №169/18.12.2008 по дело №156/2008 г; определение №21/07.05.2009 по дело №24/2009 г.; определение №41/23.07.2009 г. по дело №20/2009 г. и др.
Поради това с обжалваното решение Софийският градски съд е приложил точно закона като го е обезсилил и е изпратил делото по компетентност за разглеждане на Административен съд – София град.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7685/18.11.2013 г. по гр.д.№10724/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: