О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 16.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3687/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№7183/19.6.2015 г., подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ищците Г. В. З. от [населено място], [община], област П., и М. Г. Т. от [населено място], против определение №164/20.5.2015 г. по гр.д.№1778/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от посочените лица, против въззивно решение №1908/11.11.2014 г. по гр.д.№3832/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о.
С обжалваното определение е прието, че процесният случай попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения вещен иск е под 5000 лева. Изводът е обоснован с факта, че с исковата молба цената на иска е посочена в размер на 2000 лева, като впоследствие по реда на чл.70, ал.1 ГПК и съдът е определил като цена на иска в размер на 2000 лева, в рамките на преклузивния срок.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав І г.о. на ВКС е неправилно, тъй като в исковата молба е посочено, че цената е приблизителна и са помолили съдът да определи същата съгласно изискванията на чл.70, ал.1 ГПК. Сочат се и други оплаквания по този въпрос, свързани с приложението на чл.70, ал.3 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за продължаване на съдопроизводството по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на І г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. Изводите на тричленния състав на ВКС, І г.о., са изцяло в съответствие с правната норма на чл.70 ГПК. Тези изводи са и в съответствие с приетото в ТР №8/31.10.2012 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ВКС ОСГК, а именно: “При предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл.70, ал.1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба на закона, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В случаите, когато не е налице такава промяна, при условията на чл.214, ал.1 ГПК, при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че в процеса на производството по делото промяната на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до промяна на определената родова подсъдност, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията на чл.280, ал.2 ГПК. Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т. е. последващите промени в същата, не рефлектират в това производство по делото.”
Определение е правилно и е с оглед разпоредбата на § 14 от ПЗР на ЗИДГПК – ДВ, бр.50 от 03.7.2015 г.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №164/20.5.2015 г. по гр.д.№1778/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от посочените лица, против въззивно решение №1908/11.11.2014 г. по гр.д.№3832/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ищците Г. В. З. от [населено място], [община], област П., и М. Г. Т. от [населено място], частна жалба, вх.№7183/19.6.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: