О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София. 12.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1178/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „О. и.у. , представлявано от директора Т. И. М., подадена чрез адв. А. Г., против решение № 201/27.12.2016 г. по в.гр.д. № 280/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решене № 474/14.10.2016 г. по гр.д. № 667/2016 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което уволнението на Я. Л. К. е признато за незаконно и е отменена заповед № 10/11.04.2016 г. на Кмета на [община],а Я. Л. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност Директор в Общинско предприятие „О. и. у..“ и Общинско предприятие „О. и.у.“ е осъдено да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5056, 14 лв., ведно със законната лихва считано от 13.10.2016 г. до окончателното му изплащане.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно и се иска отмяна на постановеното решение, ведно със законните последици от това.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване „понеже правото на работодателя да преценява ефективността на работата на работника, респ. служителя, не подлежи на съдебен контрол“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Я. Л. К., подаден чрез адв. Д. С., в който е изразено становище за липса на основание за допускане до касационна проверка и неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Я. Л. К. против Общинско предприятие „ О. и. у.“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Исковете са уважени на първа инстанция и въззивният съд е сезиран с жалба на работодателя – ответник. За да се произнесе Окръжен съд – Силистра е установил, че преди процесното уволнение Я. Л. К. е заемал длъжността „Директор“ при ответника, а със Заповед № 10 от 10.11.2016 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липсва на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. В издадената заповед не са посочени конкретните качества, които липсват на служителя да заема посочената длъжност, което изключва възможността да се извърши контрол за законосъобразност. Отделно съдът е посочил, че са събрани писмени доказателства, удостоверяващи резултатното изпълнение на трудовите му функции. Констатирал е, че не са събрани доказателства, удостоверяващи липса на качества у служителя за изпълнение на възложените му трудови функции, съобразно разпределената доказателствена тежест на работодателя. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил извода на първостепенния за основателност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе въззивният съд е констатирал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана, уволнителното основание е посочено само бланкетно,а работодателят не е провел доказване на твърдението си за законосъобразност на уволнението. Преценката на работодателя за изпълнението на трудовите функции изобщо не е била предмет на разглеждане, доколкото по делото не са установени никакви данни как е направена – не са изложени съображения за липсата на качества и неефективността на служителя. Ефективността от дейността на служителя се оценява от работодателя, за да се гарантира постигането на пазарно-икономическите му цели, но в случай на спор относно законосъобразността на уволнението работодателят трябва да установи фактите и обстоятелствата, обусловили извода му за липса на качества на служителя за изпълнение на заеманата длъжност. В случая в заповедта не са посочени нито конкретни качества, които липсват на служителя, нито са посочени трудови задължения, които не е в състояние да изпълни и не са представени доказателства в този смисъл. Налице е задължителна практика, обективирана в решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г. и решение № 15 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 209/2012 г. на ВКС,ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК,според която когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК,както и решение № 179/07.11.2016 г. по гр.д. № 1237/2016 г., ВКС, III г.о. По делото не са събрани никакви доказателства, удостоверяващи горепосочените обстоятелства,а въззивният съд при произнасянето си е съобразил трайната практика на ВКС.
При този изход на спора касаторът следва да заплати направените и доказани разноски от ответника за настоящето производство в размер на 600/шестстотин/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 /27.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 280/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „О.и.у., представлявано от директора Т. И. М. да заплати на Я. Л. К.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: