О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 30.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5233/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№3075/16.3.2015 г., подадена от М. А. М. от [населено място], област М., против определение №35/23.02.2015 г. по гр.д.№433/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което са оставени без разглеждане молбите, заявени от М. А. М., с искане за отмяна на влязло в сила решение от 16.6.2011 г. по гр.д.№150/2011 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отменено частично решение от 22.3.2011 г. по гр.д.№635/2010 г. на Районен съд – Берковица, и е постановено ново,1 с което е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на П. Г. А./починала в хода на производството/, М. А. М. и С. А. М., че ищецът М. А. М. е изключителен собственик, на основание наследство и давностно владение на 6.280 дка, представляващи югозападната част на ПИ Х-пасище, целият с площ от 11.504 дка, описаните граници по скица на вещо лице и разноски по делото на основание чл.303, ал1, т.1 и чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като процесуално недопустими.
За да постанови определението си тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел за безспорно че решението, чиято отмяна се иска е влязло в законна сила на 16.6.2011 г. – в деня на постановяването му, тъй като същото е необжалваемо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Досежно основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че отменителното производство не може да бъде допуснато пред вид липсата на представени по делото новооткрити доказателства или нови обстоятелства в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, с оглед посочените такива от молителката, както и че срока по посочената правна норма е изтекъл на 16.9.2011 г.
По основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК също е прието, че срокът за обжалване е изтекъл на посочената по-горе дата, тъй като решението, чиято отмяна се иска е могло да се узнае на датата, на която е влязло в законна сила – 16.6.2011 г.
В частната жалба срещу обжалваното определение се твърдят факти и обстоятелства по съществото на материалния спор. Сочат се съображения, които по естеството си се отнасят до отношенията на частната жалбоподателка с повереника й по делото, както и други причини извън предмета на настоящото производство. Моли се за уважаване на частната жалба.
Ответницата по частната жалба С. А. Ц. е депозирала писмен отговор по чл.276 ГПК.
Останалите ответници по частната жалба не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора на ответницата по частната жалба С. Ц. намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на тричленния състав на ВКС, ІІ г.о., е правилно, тъй като изводите на съда по допустимостта на молбата отмяната са съобразени изцяло с изискванията на чл.305, ал.1, т.т.1 и 4 ГПК.
Законосъобразно е прието, че всички писмени доказателства и обстоятелства, на които се позовава жалбоподателката, са й били известни преди влизане в сила на атакуваното инстанционно решение, поради което тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече от момента на влизането му в сила.
Правилно в същия смисъл са и изводите, относими към основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска, се счита за известно в момента на влизането му в сила – 16.6.2011 г., и поради което срокът и по това основание е изтекъл на 16.9.2011 г.
Поради това подаването на молбите за отмяна едва през 2013 година сочи на значително просрочие, което не може да бъде преодоляно.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №35/23.02.2015 г. по гр.д.№433/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: