О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София, 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4640/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№73812/08.6.2015 г., подадена от адв. О. М. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. Д. Ф. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.7, против въззивно решение №2846/14.4.2015 г. по гр.д.№5348/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-рни брачен въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІІ-92-21/01.3.2013 г. по гр.д.№13188/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ г.-о., 92 състав, в частта относно ползването на семейното жилище след развода , издръжката на съпругата от бившия й съпруг и определените държавни такси по делото.
Въззивната инстанция е приела, че предоставянето на семейното жилище на съпругата, която ще упражнява родителските права не е в интерес на нея и децата, тъй като то е собственост на родителите на бившия съпруг, ще бъде ползвано от тях само за една година при дължим наем, който ще бъде определен от собствениците и той може да бъде по-висок от този, който се заплаща за наетото от бившата съпруга жилище. Изложени са и съображения, че жилището е напуснато от съпругата и пред двете съдебни инстанции е заявила, че изпитва дискомфорт да пребивава в него.
Относно претендираната издръжка СГС е изложил изводи, че съгласно чл.145, ал.1 СК невиновният за развода съпруг има право на издръжка, и при наличие на оттеглена въззивна жалба по отношение вината на съпрузите, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Поради това и предвид обстоятелството, че съпругата е здрава и получава възнаграждение от трудови правоотношения, което е над средното за страната, такава издръжка не се дължи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение в частта уреждаща личните отношения между бащата и малолетните деца, не отговаря на установените от закона и съдебната практика изисквания за допустимост на съдебен акт. Развива се тезата, че въззивният съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт по процесуалноправен въпрос, решаващ за изхода по конкретното дело, с което е обусловена недопустимостта на крайния акт на производството, като подробно се излагат съображения в посочения смисъл. В изложението се твърди, че постановения акт не е в интерес на децата. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. А. П., посредством процесуалния си представител – адв. А. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му относно ползуването на семейното жилище, с оглед интересите на децата, и приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, и императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК.
В останалата част то не следва да бъде допуснато по следните съображения:
Относно исканата от съпругата издръжка по чл.145 СК решението на съда е съобразено с изискванията на закона и съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Касационната жалбоподателка не е невиновен съпруг по смисъла на чл.145, ал.1 СК и няма право на издръжка. В посочения смисъл е и решение №248/24.9.2012 г. по гр.д.№1635/2011 г., на ВКС, ІІІ г.о.
Не следва да бъде допускано до касационно обжалване въззивното решение и относно режима на лични контакти между бащата и децата. На първо място, по този въпрос не е налице произнасяне от страна на СГС в обжалвания съдебен акт, а от друга, тези взаимоотношения са уредени със спогодба, извършена пред въззивната инстанция.
На касационната жалбоподателка следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, и разноски за преводач/при явяване на касационната жалбоподателка в съдебно заседание/ в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2846/14.4.2015 г. по гр.д.№5348/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-ри брачен въззивен състав, в частта относно ползването на семейното жилище.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2846/14.4.2015 г. по гр.д.№5348/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-ри брачен въззивен състав, в останалата част.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка Р. Д. Ф. С., чрез процесуалния й представител – адв. О. М., да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40/четиридесет/ лева и при явяване в съдебно заседание на 150/сто и петдесет/ лева разноски за преводач в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежни документи за внасяне на посочените суми.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документи за внесените суми, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: