О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София,10.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4760/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1085964/03.6.2016 г., подадена от Й. Т., приподписана от адв. К. Т., срещу въззивно определение №12405/26.5.2016 г. по ч.гр.д.№2457/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено определение от 08.10.2015 г. по гр.д.№19899/2014 г. по описа на Софийския районен съд, I г.о., 26 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №I-026-12/20.7.2015 г. по същото дело, в частта за разноските.
Въззивната инстанция е приела за неоснователни доводите, че на ищеца не се дължат разноски за адвокатски хонорар, тъй като на пълномощника на Т. не е връчен списък по чл.80 ГПК, изходящ от ищеца. Съдът е стигнал до извод, че липсва законово изискване за това. От друга страна е прието, че пълномощникът на жалбоподателката/ищца в първоинстанционното производство/ – Б. Т., е присъствал в съдебно заседание, проведено на 02.02.2012 г., и е могъл да се запознае с представения от ищеца списък по чл.80 ГПК. За правилен е приет извода на СРС, че приложения договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, е представен още с исковата молба и страната е могла своевременно да се уведоми, по аргумент от т.11 от тълкувателното решение по т.д.№6/2012 г. на ВКС, възражението по чл.78, ал.5 ГПК не може да бъде въведено с молба по чл.248 ГПК, предвид липсата на възражение до приключване на съдебното заседание, с което е приключено делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в частната касационна жалба/ се поставят следните правни въпроси: 1.Следва ли страната, искаща изменение на решението в частта му за разноските да е имала възможност да се запознае/да и се представи/ списък на разноските в последното съдебно заседание пред СРС, и 2. Дали неправилното вписване за начина на плащане на адвокатски хонорар е било основание да не се присъжда такъв на ищеца.
Сочи се решението по тълкувателно решение по т.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК. Като основания за допускане на обжалваното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба И. Б. Д., посредством процесуалния си представител адв. Н. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно – Следва ли страната, искаща изменение на решението в частта му за разноските да е имала възможност да се запознае/да и се представи/ списък на разноските в последното съдебно заседание ? По естеството си този въпрос визира тълкуване на правната норма на чл.80, изречение първо ГПК. Анализът на същата по категоричен начин води до извод, че законът не вменява на страната, която представя списък на претендираните от нея разноски, да представи екземпляр и за другата страна. До този извод е в съответствие с правната норма на чл.128, т.т.1 и 2 ГПК. Доколкото законът е предвидил изискването по изречени първо на чл.80 ГПК, то е относимо към второто изречение на тази правна норма. В този смисъл е и разяснението дадено с т.2 от ТР №8/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК.
По втория от поставените въпроси, а именно – Дали неправилното вписване за начина на плащане на адвокатски хонорар е било основание да не се присъжда такъв на ищеца ?, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводи на въззивния съд в посочения смисъл не са налице. Поставения въпрос не отговаря на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед отговора на допуснатия първи въпрос съдът намира, че обжалваното определение е правилно. Освен изложеното в отговора на въпроса, следва да се добави, че още преди провеждане на съдебното заседание претендираните от ищеца разноски са били онагледени със съответните доказателства – документи за внесена държавна такса и договор за правна помощ, за които ответната страна е имала възможност да се запознае с тях и да направи съответните възражения по техния размер. Такива възражения е могло да се направят и към момента на приключване на съдебните прения. По делото липсват доказателства на това.
Ето защо частната касационна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №12405/26.5.2016 г. по ч.гр.д.№2457/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., по въпроса „Следва ли страната, искаща изменение на решението в частта му за разноските да е имала възможност да се запознае/да и се представи/ списък на разноските в последното съдебно заседание ?“.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №12405/26.5.2016 г. по ч.гр.д.№2457/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., по въпроса „Дали неправилното вписване за начина на плащане на адвокатски хонорар е било основание да не се присъжда такъв на ищеца ? „.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №12405/26.5.2016 г. по ч.гр.д.№2457/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: