О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 17.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2826/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№5772/26.6.2019 г., подадена от Ц. П. К. от [населено място], против разпореждане от 07.6.2019 г. по гр.д.№1212/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е върната частна жалба срещу определение №88/27.02.2019 г. по горепосоченото дело, с мотиви, че определението не подлежи на обжалване.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Ц. П. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение №567/14.06.18г., постановено по гр.дело № 1212/18г.на ІV г.о.на ВКС, в производство по чл.288 ГПК,съгласно което не е допуснато касационно обжалване на решение № 5654 от 5.07.16г.по гр.дело № 10172/15г.на Софийски градски съд.
В частната жалба настоящото производство се твърди, че съгласно чл.247 ГПК молбата е следвало да бъде разгледана от друг инстанционен състав. Позовава се на разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбите на процесуалния закон. Действително след постановяване на определението по чл.288 – №567/16.6.2018 г., което е окончателно, касационният жалбоподател има право да поиска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Няма обаче законова норма, която да сочи на разглеждане на тази молба от друг състав на съда. Трайната, категоричната и безпротиворечива практика на съдилищата, както по отменения ГПК, така и по сега действащия процесуален закон е, че това се извършва от съдебния състав/съда/, който е постановил съдебния акт, както е сторено и в настоящия случай.
Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК досежно обжалвания съдебен акт, тъй като основното определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно. Поради това и определение №88/27.02.2019 г.,постановено по реда на чл.247 ГПК е окончателно.
Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.6.2019 г. по гр.д.№1212/2018 г. на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: