О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
София 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 3769/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на С. а. – С., против въззивно решение № 1540/06.03.2015 г. по гр.д.№ 19055/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 33283/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 77 състав, с което са уважени предявените от К. П. В. от [населено място] против С. а. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за решаването на спора неправилно и в разрез със събраните доказателства и се иска допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът неправилно е приел, че : 1. има съвпадане на трудовите функции между двете длъжности и не е налице трансформирана,а новосъздадена длъжност,в която има и други функции; 2. длъжностите съвпадат с оглед еднаквото място в йерархията на ССА.
Ответникът по касация – К. П. В. не е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, тъй като работодателят не е доказал наличието на “съкращаване в щата”.Налице е съвпадение между съществените трудови функции за длъжността “началник” на новосъздадения отдел “Административно- стопански” и длъжността на ищеца – началник отдел „Управление на собствеността и стопански дейности”. Прието е също така, че насочеността на функциите към осигуряване на материално-техническото обезпечаване и управлението на собствеността е основната характеристика и на двете длъжности, а това сочи на идентичност във възложената по характер работа. Въз основа на това е направен извод, че след като трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност не са заличени и на нейно място не са възложени нови по съдържание, а само са добавени несъществени,е налице идентичност между длъжността началник на новосъздадения отдел и длъжността началник на закрития отдел.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1540/06.03.2015 г. по гр.д.№ 19055/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: