О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 25.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №866/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2474/27.11.2013 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представителна ищците Н. П. Л. и П. С. Л. от [населено място], против определение №358/14.11.2013 г. по ч.гр.д.№808/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение от 02.7.2013 г. по гр.д.№1027/2012 г. по описа на Ихтиманския районен съд, четвърти състав, с което са оставени без разглеждане предявените от Н. П. Л. и П. С. Л., и двамата от [населено място], против С. Ц. И. и С. С. И., искове за предаване на владението върху част от имот и е прекратено производството.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като моментът, към който следва да се преценява наличието на спорното материално право, е моментът на одобряване(влизане в сила) на действащия към момента кадастрален план като петитумът на иска се състои в искане да се констатира грешка в плана, която отрича наличието на това право, както и признаването му към същия момент. Въз основа на това е прието, че правният спор по чл.53, ал.2 ЗКИР е преюдициален по отношение на спора по чл.108 ЗС. Посочена е и практика на ВКС по този въпрос. Изложени са и изводи, че отмяната на определенията на първоинстанционния съд съгласно чл.253 ГПК не представлява процесуално нарушение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице процесуалноправни въпроси, произтичащи от нормата на чл.253 ГПК, а именно – 1. Отмяната на определения на съда, при изменение на обстоятелствата грешка или пропуск, след като отменят съдебното произнасяне по въпроси, с които не се решава спорът по същество, отменят ли извършените процесуални действия ?; 2. Какъв е резултатът за страните от отмяната на определенията на съда, които не слагат край на делото, изменят ли се техните процесуални права по отношение формулиране на доказателствени искания, и изменение на иска по чл.214 ГПК ?, и 3. След отмяната та определения, които не слагат край на делото следва ли са се предостави възможност на страните за становище и формулиране на искания по отношение предмета на делото и спора по същество ?.
Сочат се съдебни актове на различни съдилища.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Изложението на частните касационни жалбоподатели не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт…”.
Поставените въпроси не са в съответствие с решаващите изводи на въззивната инстанция, които се отнасят до допустимостта на предявените искове и изводите на съда за преюдициалност на иска с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР спрямо иска с правно основание чл.108 ЗС, поради което релевантните въпроси биха били именно такива. В изложението към частната касационна жалба обаче такива въпроси не са поставени.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №358/14.11.2013 г. по ч.гр.д.№808/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., по частна касационна жалба вх.№2474/27.11.2013 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представителна ищците Н. П. Л. и П. С. Л. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: