О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
Изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2304/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1911/14.3.2014 г., подадена от ответника по исковата молба “Н. ч. “И. в. – 1928 г.” – [населено място], [община], област П., против определение №207/24.02.2014 г. по гр.д.№177/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба от частния жалбоподател в настоящото производство против решение №66/27.11.2013 г. по гр.д.№186/2013 г. по описа на Брезнишкия районен съд, ІІІ-ти състав.
Въззивната инстанция е приела, че жалбата срещу първоинстанционното решение е просрочена, тъй като съобщението за решението на районния съд е получено на 13.01.2014 г., надлежно оформено, а въззивната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.01.2014 г., след като двуседмичния срок е изтекъл на 27.01.2014 г. Не е зачетена представената допълнително служебна бележка, издадена от кметството в [населено място], с която се удостоверява, че при изписването на датата на връчване е допусната техническа грешка и като датата за връчване да се чете “14.01.2014 г.”.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, вх.№1911/14.3.2014 г., с оплаквания за неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на Пернишкия окръжен съд е правилно.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК урежда удостоверяване на връчването. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. От разпоредбата е видно, че връчването е действие, което се извършва и удостоверява от връчител и то има правно действие. Това действие удостоверява и датата на връчването. Връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването. Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален свидетелствуващ документ, който доказва самото връчване и всички обстоятелства, които имат значение за него. В процесния случай връчването е извършено по реда чл.42, ал.1, изречение второ, предложение второ ГПК, чрез кметския наместник.
При връчване чрез община или кметство, служителите им са връчители, които с подписа си удостоверяват датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването – чл.44, ал.1, изречение първо ГПК. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението – чл.44, ал.1, изречение четвърто ГПК. На основание чл.44, ал.4 ГПК разписката, удо+стоверяваща връчването от служител на общината или кметството, се връща в съда веднага след съставянето й. Тази разписка, удостоверяваща връчването от длъжностно лице от общината или кметството с възложени му от държавата удостоверителни функции, съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти. В разглеждания случай връчването на съобщението до ответника по исковата молба, с приложеното към това съобщение първоинстанционно решение, е извършено от кметския наместник на [населено място], [община], област П., който е удостоверил с подписа си и печата на кметството, че е връчил решението на лице по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК на 13.01.2014 г.
Въззивният съд е счел, че изготвеното от кметския наместник на населеното място удостоверение, което е представено след депозиране на въззивната жалба, при нейното администриране от първоинстанционния съд, не удостоверява законосъобразно връчване на посочената в този документ друга дата, различна от посочената в разписката, приложена по първоинстанционното дело.
Изводът на въззивният съд е правилен, тъй като разпоредбата на чл.44 ГПК не предвижда процедура за поправка на документа. Така процедура не е предвидена и в глава ХІV ГПК. Гражданският процесуален кодекс изрично е предвидил случаите, при които допуска поправка на официални документи – съдебни решения/чл.247 ГПК, нотариални актове/чл.579, ал.3 ГПК и др. Установяването на обстоятелствата, изложени в представената служебна бележка, може да бъде установен по друг съдопроизводствен ред.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №207/24.02.2014 г. по гр.д.№177/2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, по частна жалба, вх.№1911/14.3.2014 г., подадена от Н. ч. “И. в. – 1928 г.” – [населено място], [община] област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: