О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 07.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1313/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4097/17.12.2014 г., подадена от “П. О.” ЕООД1 със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], приподписана от адв. А. А. – Т., против въззивно решение №4332/16.10.2014 г. по гр.д.№645/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №3703/21.5.2014 г. по гр.д.№303/2014 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което [фирма] – [населено място], е осъдено да заплати както следва: на М. Л. Г. сумата 82152 лева – неимуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 КТ, представляваща разлика от общо претендираната сума от 100000 лева и полученото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.8.2013 г. до окончателното плащане, и на Б. А. Г. и на Б. А. Г. сумата от по 74152 лева за всеки от тях, на същото основание, представляващо посочената разлика, ведно със законната лихва, считано от 01.8.2013 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, което ангажира отговорността на работодателя, като е прието също така, че не са спорни елементите от фактическия състав на посочената правна норма. Досежно размера на дължимите обезщетения съдът е изложил мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка с разясненията дадени в ППВС №4/1968 г. Не е зачетено възражението на работодателя за наличието на съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, като е съобразено и изискването на чл.200, ал.4 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице втората и третата предпоставки, визирани в чл.280, ал.1 ГПК, а именно, както районният съд, така и окръжният съд, са се произнесли по съществен материалноправен въпрос с решенията си, който е от значение за точното прилагане на закона, а в определена степен и за развитие на правото, като този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в страната, и при постановяване на обжалваното решение не са изложени никакви правни аргументи, с които да се обоснове наведената фактическа обстановка. Навеждат се и доводи за неправилно присъждане от страна на съдилищата на посочените по-горе суми, като не са съобразени нормите на чл.200, ал.ал.3 и 4 КТ и се твърди, че в случая не е съобразено изплатеното от застрахователя обезщетение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Б. А. Г. и Б. А. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Ю. А., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Ответницата по касация М. Л. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Р. И., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода то спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски, както следва: на Б. А. Г. и Б. А. Г. по 300 лева, а на М. Л. Г. – 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №4332/16.10.2014 г. по гр.д.№645/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№4097/17.12.2014 г., подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да заплати на М. Л. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ж.к.”+Е.”блок 37, вход Б, ет.1, ап.1, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ж.к.”+Е.”блок 37, вход Б, ет.1, ап.1, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ж.к.”+Е.”блок 37, вход Б, ет.1, ап.1, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: