О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 10.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5126/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№17178/17.10.2017 г., подадена от адвокат Б. В. – процесуален представител на ищеца С. К. Г. от [населено място], срещу въззивно определение №3259/09.10.2017 год. по ч.гр.д. №4745/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10 състав, с което е потвърдено разпореждане №30326/14.7.2017 г. по ч.гр.д.№4373/2017 г. на Софийския градски съд, II –ри брачен състав, с което е върната касационна жалба, подадена от С. К. Г. срещу определение №10650/19.4.2017 г. по ч.гр.д.№4373/2017 г. на СГС.
Въззивната инстанция е приела, че частната касационна жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като предявените от ищеца искове са цена до 5000 лева.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател твърди, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи определение №95/05.3.2015 г. по ч.гр.д.№926/2015 г. по описа на ВКС, I г.о. Поставя се въпросът „Компетентен ли е въззивният съд да връща частна касационна жалба на основания, различни от изчерпателно изброените в чл.262 ГПК и има ли право за преценка по същества дали обжалвания съдебен акт подлежи на касационно обжалване ?“
Моли се за допускане до касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд и обезсилването му като недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира следното:
Подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд е процесуално недопустима. Съдебният акт на посочения съд е окончателен предвид императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК. С посочената правна норма се е съобразил и Софийският градски съд. Визираната императивна правна норма дава правомощия на въззивните съдилища да я прилагат, извън правомощията им по чл.262 ГПК, което е сторено надлежно от двете предходни инстанции.
Поради това частна касационна жалба, вх.№17178/17.10.2017 г., подадена от адвокат Б. В. – процесуален представител на ищеца С. К. Г. от [населено място], следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, вх.№17178/17.10.2017 г., подадена от адвокат Б. В. – процесуален представител на ищеца С. К. Г. от [населено място], срещу въззивно определение №3259/09.10.2017 год. по ч.гр.д. №4745/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10 състав, с което е потвърдено разпореждане №30326/14.7.2017 г. по ч.гр.д.№4373/2017 г. на Софийския градски съд, II –ри брачен състав, с което е върната касационна жалба, подадена от С. К. Г. срещу определение №10650/19.4.2017 г. по ч.гр.д.№4373/2017 г. на СГС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в седмичен срок от получаване на съобщението от частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: