О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София 26.03.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3846/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.А.И. – пълномощник на [фирма] против решение № 4668/28.06.2017 г. по в.гр.д. № 13887/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.11.2015 г., постановено по гр.д. № 39914/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД [фирма] е осъдена да заплати на Б. Б. С. – Р. сумата от 7 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,вследствие на публикувана статия във вестник”Всеки ден”,бр.191/21.08.2014 год.,ведно със законната лихва,считано от 21.08.2014 год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон по отношение определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и необоснованост.Иска се отмяна на постановеното решение.
Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правния въпрос – относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.Позовава се на противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.и четири решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация – Б. Б. С. – Р. , подаден чрез адв. Л.К., в който се изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е извършил собствен и обоснован анализ на събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че предявеният иск за ангажиране отговорността на издателя на печатното издание за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространени клеветнически твърдения в статия,публикувана на 21.08.2014 год. във вестник „Всеки ден” е доказан по основание.Приел е ,че воденото досъдебно производство срещу Б. Б. за престъпление по чл.343,ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1,пр.3 НК е било прекратено от СГП с постановление от 19.07.2010 год. на основание чл.243, ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК вр.чл.15 НК и чл.243, ал.2-3 НПК,тъй като превишението на скоростта за движение от Б. при управление на л.а.” С.”,не е причина за катастрофата.Водачът не по своя вина е бил поставен в невъзможност да предотврати катастрофата и да избегне общественоопасните последици и за него деянието е случайно.Катастрофата е причинена от пешеходеца с неправомерното му поведение на пътя – движел се в тежка степен на алкохолно опиянение (с 3,10 промила алкохол в кръвта), силно късоглед (с 2,5 диоптъра за двете очи), носещ тъмно облекло, предприел е рисковано и абсолютно забранено прекосяване на платното на необозначено за целта и неосветено място, в мъгливо време, ограничаващо видимостта, с много интензивен трафик.Приел е за безспорно, че във вестник „Всеки ден“ от 21.08.2014г., чийто издател е [фирма], е публикувана статия с голямо заглавие „Убиецът Б. Р. кара като луд“, над него поставено с по- малък шрифт заглавие „Лети като джигит с раздрънкан О.“, има снимка на ищеца и на лек автомобил, под която е вписано, че ищецът „направи десетки нарушения за 2 километра щура гонка по улиците на София“. В статията, в подзаглавие с тъмен шрифт е посочено, че „Убиецът на 80- годишен старец – Б. Б. С., познат сред скинарите като Б. Р., пак бе уловен да гази закона въпреки фаталния край на дядото, пометен от националиста преди 8 години „. Вписано е, че С. е засечен да вандалства по пътищата зад раздрънкай О.. В статията е посочено, че предходният ден, екип на вестника го проследил от кръстовището на [улица]и [улица]до кв.К. поляна. „Само в тази отсечка джигитът, който на 28.11.2006г. със служебния си „С.” премаза пенсионер на [улица]близо до двореца Врана, но се размина без съд и присъда, направи поне 10 нарушения“,като нарушенията са посочени подробно.След преценка на твърденията в процесната статия-кои от тях имат оценъчен характер и кои негативен характер съдът е приел,че е налице публично изнасяне на клеветнически твърдения по отношение на С..Приел е,че наричането на С.”убиец”не е оценъчно съждение,тъй като изразът тълкуван заедно с изнесеното твърдение за факт от обективната действителност в печатното издание,а именно,че С. през 2006г. е убил пенсионер на [улица]близо до двореца Врана подлежи на проверка от съда. И след като наказателното производство е било прекратено на реабилитиращо основание, съдът е приел, че изложеното в печатното издание е категорично невярно, а предвид използваните изрази и приписването на престъпление, е налице клевета чрез печатно издание, доколкото изразът „убиец /ът“ , използван заедно с името на С. в заглавието е изнасяне на конкретен, неверен факт, който го позори.
Посочил е, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди паричният еквивалент изисква преценка на всички понесени от конкретното лице емоционални, психически сътресения, засягането на социалния му живот, положението в обществото,включително и накърняването на репутацията му в политическите среди,тъй като излизането на статията е по време на предизборната кампания на партията му. Приел е за установени силните като интензитет негативни емоции, изразяващи се в притеснения за себе си и семейството, изолацията,ограничаването на социалните контакти, негативното отношение на хората,с които е следвало да се среща в предизборната кампания,унижението, неудобството и разколебаване в личностната оценка.При така обсъдените от значение обстоятелства, въззивният съд прилагайки принципа за справедливо обезщетяване по чл.52 ЗЗД на всички търпени морални вреди, като пряка и непосредствена последица от публично изнесените клеветнически твърдения, е определил справедливия размер на обезщетение – 7 000 лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираният материалноправен въпрос обуславя решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Различната оценка на жалбоподателя по отношение на релевантните факти не може да обуслови основание за допускане до касационна проверка.Решаващата воля на въззивния съд е съобразена с даденото задължително тълкуване на закона/ ППВС № 4/1968 г/ , както и с трайната практика на ВКС /решение № 710/2010 от 19.01.2011 г. по гр. дело № 1824/2009 г. на IVг.о./ ,според която “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него по едно и също време и място, броят /интензитетът/ на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба /чл. 52 от ЗЗД/ принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. Съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат, като в мотивите към решението си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдения за факти и каква – оценки, съответно – дали фактите са неверни и позорни, и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ, както и да посочи конкретно кои действия ангажират деликтната отговорност на ответника и кои са правомерно извършени./ решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г., IVг.о, ВКС и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г.,IIIг.о.ВКС/. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки,а напротив изброил е конкретните обстоятелства, които са релевантни към определянето на справедливо обезщетение. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай.Представените съдебни решения са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Различията в размера на присъденото обезщетение по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение.Освен това определения размер на обезщетението по представените съдебни решения не може да бъде критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело.Отделно от посоченото, обосноваността на изводите на съда относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение.В случая липсват доказателства за направени разноски и такива не следва да бъдат присъдени въпреки направеното искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4668/28.06.2017 г. постановено по в.гр.д. № 13887/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: