О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София 13.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4953/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор Г. Б., подадена чрез юрисконсулт Л. Г., против решение № 6424/18.09.2017 г. по в.гр.д № 5409/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 21130/19.12.2016 г. по гр.д. № 32758/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на установено по отношение на Я. З. Д., че същият дължи на дружеството следните суми: 5264, 48 лв., представляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г. за абонатен № 353114, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.02.2016 г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата от 635,99 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 28.02.2013 г. до 15.02.2016 г., както и исковете за признаване за установено по отношение на Я. З. Д., че същият дължи на дружеството следните суми: 54, 84 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение – 26.02.2016 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
8,56 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 28.02.2013 г. до 15.02.2016 г.
В касационната жалба се съдържат оплакания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, в което жалбоподателят не се позовава на конкретно основание за допускане на касационна проверка и не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. Л. Т. в качеството ? на пълномощник на Я. З. Д., в който се поддържа, че касационната жалба е процесуално недопустима поради цената на предявените искове,както и, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е постъпила в съда на 03.10.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск за установяване на дължимостта на вземането за потребена топлоенергия,а жалбоподателят е страна с интерес да обжалва постановеното решение,поради което жалбата е процесуално допустима. Касационната жалба против въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените главен и акцесорен иск за признаване дължимостта на вземането за заплащане стойността на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава е процесуално недопустима с оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/ главница – 54,84 лв., лихва – 8,56 лв./ и следва да бъде оставена без разглеждане.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на вземания на [фирма], обективирани в заповед за изпълнение, издадена на 02.03.2016 г. по ч.гр.д. № 10897/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Претендираната от ищеца сума от 5 264,48 лв. представлява цена на доставената от него топлоенергия на абонатен № 353114. По делото не се спори, че недвижимият имот, до който е доставяна топлоенергията, е собственост на ответника Я. З. Д., който го е придобил по договор за дарение от 18.04.2004 г. По силата на същия договор обаче прехвърлителката С. Я. Д. си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху процесния имот. За да се произнесе въззивният съд е съобразил разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /в сила към процесния период/, според която потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическото лице – собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия. Доколкото ответникът Я. З. Д. е носител само на „голата собственост“ на имота, а по делото няма данни вещното право на ползване на праводателката му С. Я. Д. да е прекратено, съдът е направил извод, че ответникът няма качеството на „потребител“ и не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, служещ като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В настоящия случай изобщо не е формулиран правен въпрос. В приложеното изложение се твърди, че е налице спор, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което се нуждае от тълкуване. Наведени са доводи, обосноваващи необходимостта принципно да се уеднакви съдебната практика, без да се акцентира върху конкретни правни проблеми, а още по-малко да се сочи конкретно разрешение, намерило място в атакуваното въззивно решение. Касаторът е изложил абстрактни общи съждения, които нямат връзка с конкретния казус.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6424 / 18.09.2017г., постановено по в.гр. д. № 5409/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против решение № 6424/18.09.2017 г. по в.гр.д № 5409/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 21130/19.12.2016 г. по гр.д. № 32758/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът за признаване на установено, че Я. З. Д. дължи на дружеството сумите: 54, 84 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение – 26.02.2016 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 8, 56 лв., представляваща, законна лихва за забава за периода от 28.02.2013 г. до 15.02.2016 г.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на страните, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: