О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3200/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№26431/06.3.2013 г., подадена от ищцата Р. Д. Г. от [населено място], приподписана от адв. С. М., против въззивно решение №7841/26.11.2012 г. по гр.д.№12766/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-В състав.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-79-4/06.6.2012 г. по гр.д.№23316/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 79 състав, с което са уважени предявените от Р. Д. Г. от [населено място] против Специализирана ортопедична болница за активно лечение [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и същите са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че спорът е правен, относно тълкуването на разпоредбите на чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, като съдът е стигнал до изводи, че разпоредбата на т.6 касае промяна в изискванията за образование и квалификация, докато при тази по т.11 – обема на изисквания е много по-широк и третира другите изисквания извън образованието и квалификацията/трудов стаж, компютърна грамотност, шофьорска правоспособност, владеене на чужд език и др./, а в случая се касае за липса на изискуемото се от работодателя образование. Освен това съдът е изложил изводи и относно доводът на ищцата за посочването на разпоредбата на чл.326 КТ в заповедта за уволнение, както и че няма данни за злоупотреба от страна на работодателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице правни въпроси от значение за спора. Като такива се сочат следните: Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 и извършена ли е злоупотреба с право, забраната за което е установена в чл.8 КТ, при условие, че работодателят не е доказал дали е назначил друго лице на същата длъжност и дали същото отговаря на новите изисквания ?; Следва ли работодателят да доказва нужда от промяна във вида на образование и дали е действал добросъвестно, при условие, че ищецът е навел доводи за злоупотреба с право ?; Противоречи ли на закона решение, с което е потвърдена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена след връчено предизвестие, в което са визирани две, взаимноизключващи се основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 КТ ?; Нарушено ли е правото на защита на работника или служителя при връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, в което са визирани две, взаимноизключващи се основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 КТ ? Изпълнени ли са функциите на предизвестието ?. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Специализирана ортопедична болница за активно лечение [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.-
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси , а именно “Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1, т.6 и извършена ли е злоупотреба с право, забраната за което е установена в чл.8 КТ, при условие, че работодателят не е доказал дали е назначил друго лице на същата длъжност и дали същото отговаря на новите изисквания ?” е по съществото на спора. По втория от поставените въпроси “Следва ли работодателят да доказва нужда от промяна във вида на образование и сдали е действал добросъвестно, при условие, че ищецът е навел доводи за злоупотреба с право ?” въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по него няма изводи във въззивното решение.
По въпроса “Противоречи ли на закона решение, което е потвърдена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена след връчено предизвестие, в което са визирани две, взаимноизключващи се основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 КТ ?” обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
По следващите два въпроса “Нарушено ли е правото на защита на работника или служителя при връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, в което са визирани две, взаимноизключващи се основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.6 КТ?” и “Изпълнени ли са функциите на предизвестието ?” липсват изводи във въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №7841/26.11.2012 г. по гр.д.№12766/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-В състав, по подадената от ищцата Р. Д. Г. от [населено място], касационна жалба, вх.№26431/06.3.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: