О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1396
София, 05.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№5556/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4137/17.7.2014 г., подадена от адв. Ю. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба М. А. Б. и Н. Д. Б., и двамата от [населено място], против въззивно решение №80/06.6.2014 г. по гр.д.№187/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, т.о.
С обжалваното решение е отменено решение №1794/13.8.2013 г. по гр.д.№1872/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, дванадесети състав, в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл.27, във връзка с чл.29 ЗЗД, предявен от П. Т. П., заместена от Т. С. С., и същият е уважен. Със същото решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела като краен, решаващ извод, че волята на първоначалната ищца за сключване на договора за покупко-продажба е била опорочена чрез измама, осъществена съзнателно от ответника, поради което е налице фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Апелативният съд е приел, че първоинстанционното решение на практика не съдържа мотиви, освен констатацията , че искът е неоснователен и недоказан. По съществото на спора съдът е стигнал до извод, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и сключването на опорочената сделка, като ищцата е била мотивирана единствено поради измамливото обещание, че ще получи насреща апартаменти в сградата, която ответникът е обещал да построи в имота.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Сключването на два договора с различни основания в един и същи ден, по отношение на един и същи имот и между едни и същи страни, води ли до извод, че единият от двата договора е привиден ?,
2. Следва ли да се приеме, че вторият по ред договор поражда правно действие и отменя правните последици от първия ?,
3. В кои случаи съдът следва да приеме, че напредналата възраст на страна по сделката обуславя по правило лицето да бъде лесно заблудено и да не оцени сложността на сделките, които сключва: при наличие на лични възприятия от съда по отношение на страната по сделката; при обективни медицински и психологически изследвания представени приети от съда по делото, или по житейски и логически съображения ? Може ли напредналата възраст само по себе си да поставя под съмнение дееспособността на страна по сделката/ако лица на същата и дори по-напредналата възраст са изявени актьори, писатели, певци, политици ?.
4. При наличие на обективни данни за сключени идентични сделки в нотариална форма от същото лице по отношение на същия имот, но с друга страна за същия период от време, може ли да и следва ли съдът да приеме, горните факти и обстоятелства за индикация, че това лице независимо от възрастта и физическото си здраве е в състояние добре и пълноценно да ръководи и защищава правните си действия и интереси ?
Представят се решения на съдилища от всички инстанции.
Ответникът по касация Т. С. С., посредством процесуалния си представител – адв. Р. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси в по-голямата си част са правни, но по нито един от тях касационните жалбоподатели не сочат конекситетът им конкретно кои изводи на въззивната инстанция визират. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №80/06.6.2014 г. по гр.д.№187/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, т.о., по касационна жалба, вх.№4137/17.7.2014 г., подадена от адв. Ю. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба М. А. Б. и Н. Д. Б., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: