О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 06.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2179/2013 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
С определение от 09.7.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
С ТР№1/2013 от 09.13.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСТГК на ВКС е налице произнасяне по поставените въпроси. Поради това и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по касационна жалба, вх.№81/03.01.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [община] против въззивно решение №106/2012 г. по гр.д.№285/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение №214/18.6.2012 г. по гр.д.№41/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на С. Д. Н. – Д. от [населено място], сумата 6361 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ? идеална част или 180 кв.м от собствен недвижим имот по нот.акт №17, том V, н.д.№1038/57 г., за времето от 08.11.2008 г. до 08.01.20912 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 200 лева деловодни разноски.
Въззивната инстанция е приела, че е установено по безспорен начин, че имотът не е предаден по силата на съдебно решение, нито по реда на изпълнителния процес, нито доброволно. Прието е също така, ч(е с влязло в сила решение по гр.д.№427/2009 г. ответникът по исковата молба е осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползване на ищцата, за времето от 07.11.2003 г. до 07.11.2008 г., както и че със силата на пресъдено нещо е установено, че недвижимият имот се ползва от [община] без правно основание, не е извършено предаване в полза на ищцата, както и размерът на обезщетението. Досежно настоящия процес съдът е стигнал до извод, че не са представени доказателства, които да установят различно правно и фактическо положение – за процесния период се установява, че [община] продължава да упражнява фактическа власт върху имота. В мотивите си въззивната инстанция е стигнала до извод, че направените твърдения за липса на съдействие от страна на ищцата за попълване на кадастралния план с нововъден имот са без правно значение за настоящия спор, тъй като са относими към административно – правното положение на имота, докато спорът между страните е относно лишаването на признатия собственик от правото му да ползва вещта и свързаното с това право на обезщетение. Посочено е, че самият ответник по исковата молба в отговор до ищцата от 31.5.2012 г., недвусмислено изразява разбирането си, че приема непопълването на кадастралния план на населеното място с имота като пречка за отчуждително производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което обжалваното решение е недопустимо. Сочи се, че предмет на исковата претенция е заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от имот, който не е индивидуализиран в исковата молба, като за имота не са представен доказателства за регулационния му статут съобразно действащия към момента план. Като процесуалноправни въпроси се поставят този за правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на редовността на законосъобразността на доклада на първата инстанция, за констатиране липсата на мотиви в първоинстанционното решение, дали е длъжен въззивния съд да извърши служебна проверка на редовността и законосъобразността на доклада на първата инстанция, да се произнесе по направените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца право. Като процесуалноправни въпроси се поставят и тези за задължението на въззивния съд като разгледа по същество спора, с оглед фактите по делото да даде правна квалификация по спорното материално право, задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Като процесуалноправен и материалноправен въпрос, според касатора, се сочи този относно правната характеристика на имота, като вещ, годна да породи облигационни отношения на плоскостта на неоснователното обогатяване, в частност, дали след като един имот не е отразен в кадастралните планове, действали към момента на закупуването му, до датата на постановяване на съдебното решение, това води до изгубване на собствеността, съответно до липсата на имот.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. Д. Н. – Д., не е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК в законния срок.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Изложението на касационния жалбоподател съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. С него обаче не е поставен въпрос, относим към решаващият извод на въззивната инстанция, че “В настоящия процес не са представени доказателства, които да установяват различно правно и фактическо положение”, а именно че [община] продължава да упражнява фактическа власт върху имота, въпреки противопоставянето на ищцата.
Поставените въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция, а именно относно правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на редовността на законосъобразността на доклада на първата инстанция, за констатиране липсата на мотиви в първоинстанционното решение, дали е длъжен въззивния съд да извърши служебна проверка на редовността и законосъобразността на доклада на първата инстанция, да се произнесе по направените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца право, не са в противоречие с приетото в т.2 от ТР№1/2013 от 09.13.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСТГК на ВКС.
По процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд като разгледа по същество спора, с оглед фактите по делото да даде правна квалификация по спорното материално право, задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, настоящият състав намира, че същите са поставени бланкетно, тъй като не са посочени конкретните изводи и действия на апелативния съд, довели до поставянето на тези въпроси.
По поставения въпрос относно правната характеристика на имота, като вещ, годна да породи облигационни отношения на плоскостта на неоснователното обогатяване, в частност, дали след като един имот не е отразен в кадастралните планове, действали към момента на закупуването му, до датата на постановяване на съдебното решение, това води до изгубване на собствеността, съответно до липсата на имот, изводът на въззивния съд е съобразен с влязлото в сила решение по гр.д.№1110/1991 г. по описа на Бургаския окръжен съд, по ревандикационния иск относно процесния имот.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1, във връзка с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА гр.д.№2179/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №106/2012 г. по гр.д.№285/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по подадената от ответника по исковата молба [община] касационно жалба, вх.№81/03.01.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: