О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София 10.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 7322/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Г. – процесуален представител на ЦДГ “С.” – [населено място], област Шумен, против въззивно решение № 204/23.09.2014 г. по гр.д.№ 408/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 123/10.05.2014 г. по гр.д.№ 22/2014 г. по описа на Великопреславски районен съд, с което са уважени предявените от А. Н. К. против ЦДГ”С.” – [населено място], област Шумен, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК,тъй като обжалваното решение противоречи на няколко решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК относно тълкуването на чл.329 КТ. Счита, че въззивната инстанция не е процедирала съобразно посочената практика,като е релевирала липсата но конкретни реквизити в протокола на комисията, определена да подпомогне работодателя в процедурата по подбор, като субективизъм, водещ до незаконосъобразност на уволнението на основание чл.329, ал.1 КТ, въпреки че в закона не присъства подобно изискване.Твърди, че според практиката назначената комисия има само помощен характер за работодателя , без да й вменено право или задължение да дава задължителни заключения. Относно критерия “квалификация” се навежда довод, че окръжният съд неправилно е стеснил съдържанието му единствено до трудов стаж, което също е в противоречие с установената съдебна практика.
Ответникът по касация – А. Н. К., посредством процесуалния си представител – адв. Св.П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ за длъжността”готвач”,като в процесния случай работодателят е следвало да извърши подбор по смисъла на чл.329, ал.1 КТ, който макар и извършен е незаконосъобразен, тъй като в протокола липсват оценки по отделните показатели и комплексна оценка на сравняваните работници и няма възможност за преценка относителната тежест на отделните критерии при работата на комисията и за сравнение между отделните оценявани от комисията работници. Не е посочено по какъв начин са преценявани начинът на изпълнение на служебните задължения, справянето с трудовите задачи, изпълнението на трудовите норми, както и за необходимата квалификация.Изложени са изводи, че не е взето предвид, че работничката, която е останала на работа и е била предпочетена при подбора е с много по-малко стаж по специалността, отколкото ищцата, която има придобита специалност още през 1981 г. и има 32 години стаж.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика , а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При този изход на спора на ответника се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящето производство в размер на 540/петстотин и четиридесет /лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204/23.09.2014 г. по гр.д.№ 408/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЦДГ “С.” – [населено място], област Шумен, [улица], да заплати на А. Н. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Шумен, [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: