О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 27.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1146/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№167095/27.12.2016 г., подадена от адв. Д. С. – процесуален представител на ищците Д. М. К. и С. О. Т., и двамата от [населено място], против въззивно решение №8516/24.11.2016 г. по гр.д.№606/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Д въззивен състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение от 16.7.2015 г. по гр.д.№37132/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 48 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. К. и С. О. Т., и двамата от [населено място], против [фирма] – С. и [фирма] – С., иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК, за прогласяване нищожността на Решение от 15.10.2013 г. по гр.д.№10520/2013 г. на СГС, АО, III – Б състав.
Въззивната инстанция е приела, че „Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ – изложените доводи на въззивниците за необоснованост и нарушение на материалния закон. Във връзка с релевираните с въззивната жалба възражение настоящата съдебна инстанция намира следното: В съдебната практика е прието, че едно съдебно решение е нищожно, когато е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. В този смисъл е задължителната съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК- решение № 123/04.04.2012 Г. по гр. д. № 777/2011 г., г.к., І Г. О. на ВКС. В настоящият случай атакуваното съдебно решение не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Същото е и допустимо, тъй като- не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска и е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.Съгласно цитираното по-горе решение на ВКС нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно – чл. 270, ал. 2 ГПК. Следователно предявяването на иск за нищожност на съдебно решение е допустимо и когато атакуваното съдебно решение е преминало през инстанционен контрол /в този смисъл Решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г., ІІ ГО на ВКС/. Съдебното решение е нищожно, ако е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат- съгласно практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС, II г.о. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези за нищожност на атакуваното съдебно решение. Въззивният съд намира, че дали СГС постановил съдебното решение, е приложил правото на ЕС при постановяване на решението и дали е направил анализ и съпоставка между правото на ЕС и националното право в областите, посочени в чл. 2, 3 и 4 от ДФЕС, са все въпроси, които нямат отношение към валидността на решението, а единствено към неговата правилност. Нарушението на материалния закон, на процесуалния закон и необосноваността са все пороци, отнасящи се до правилността, а не до валидността на съдебното решение.
Що се отнася до третото релевирано основание за нищожност, че всяка институция, част от нея, включително и съдебен състав, който подпомага пряко или косвено монопола „Т.“, участва в унищожаването на българската държавност и постановените от тях актове са нищожни, съдът намира, че посоченото няма никакво отношение към валидността на едно съдебно решение, а съставлява субективна оценка на страната относно реализирането на определени граждански права.
Всички останали изложени в исковата молба, във въззивната жалба и в съдебното заседание по делото пред настоящата съдебна инстанци твърдени пороци на решението на СГС, не водят до неговата нищожност, тъй като същите касаят правилността на решението.“
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси:
Основен въпрос – Същност и значение на правото като социално явление – основен регулатор на обществените отношения при държавна форма на управление ? С подвъпроси: Какво е държава ? Какво е право ? Как съдебните състави, чрез своите актове извършват вид държавно управление ?
Първа група въпроси – 1.Вменено ли е задължение на националните състави на прилагат правото на Общността ?, 2.1. Пряко действие на директивите с императивен характер ?, 2.2. При изключителна и определена компетентност, съгласно чл.2,3,4 ДФЕС ?, 3.Съдебната практика на Европейския съд задължителна ли е за националните ни съдилища ?, 4. В практиката на ВКС/посочените решения в обжалваното решение на СГС, IV-б състав/, изчерпателно или примерно са изброени основанията за нищожност на съдебно решение ?, 5. Основанието „постановено при липса на компетентност“ в решение по дело С-119/05 г. на Евр. Съд, основание за нищожност ли е на съдебния акт ?, 6. Допустимо ли е чрез национална съдебна практика понятието „постановено при липса на компетентност“ да излезе извън рамките на понятието „визирано в Решение С-119/05 г., т.е. че нацл съд не е действал като съд на Общността, а с оглед конкретните познания на състава по определена материя/ в нарушение на оборимата презумпция, че съдът знае правото и е длъжен да го прилага/ ? Основната хипотеза е, че решението е неправилно, възможно ли е да е нищожно при хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК ?, 7. Задължен ли е съставът на проверява договора и ОУ към него за неравноправни клаузи, независимо от административното регулиране от КЕВР ?, 8.Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл.3 от Директива 93/13 Е., във връзка с чл.3 на Регламент 2006/2004 услугата „сградна инсталация“ ?, 9.Неравноправна клауза ли е по смисъла на чл.3 от Директива 93/13 Е., във връзка с чл.3 на Регламент 2006/2004, едностранното определяне на цената на 1 КВтч ТЕ от ищеца с максимално пределната стойност, определена от регулатора ?
Втора група въпроси:
1. Посоченото основание в т.12 от Заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК конкретизация ли е на претендираното вземане по смисъла на т.25 от Решение 4 по т.д.№4/13 г. на ОСГТК, във връзка с чл.9, пар. 3, б.“б“ от Директива 2012/27/ЕС ?, 2. След като абсолютната предпоставка е непоправима: Кой съд е компетентен да прогласи нищожността на издадената Заповед по чл.410 ГПК ?, 2.1. Заповедният съд компетентен ли е да прогласи нищожност на Заповед по чл.410 ГПК, след като е сезиран от ответника с възражението по чл.414 ГПК за основанието за нищожност пред тях ?, 2.2. Компетентен ли е първоинстанционният или въззивният съд да прогласят нищожност на Заповед по чл.410 ГПК, когато за първи път е посочено основанието за нищожност пред тях ?, 2.3. Кой съд е компетентен да прогласи нищожността при висящ съдебен процес ?, 3. Какви са правните последици на постановените съдебни решения/ решения на първоинстанциония и въззивния състав/, постановени преди прогласяване нищожността на Заповед №410 ГПК ?, 4. При констатиране на несъответствие по основание и размер в т.12 от заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК и петитума в исковата молба, длъжен ли е първоинстанционният съд да върне исковата молба като недопустима или може да даде указания за уточняване на иска, чрез които да се отстрани несъответствието ? – за пълнота., 5. Налице ли е промяна в правната доктрина по отношение на договорите при общи условия, отразена в уч. по гражданско право, стр.117 от проф. Ал. Кожухаров, под редакцията на проф. П., изд. 2002 г./ предложение за сключване на договор при предварително определени условия от търговеца ?, 6. По какъв процесуален ред се обжалват ОУ на топлофикационното дружество ?, 7. Същност и значение на административното регулиране на договорите при общи условия ?, 8. Същност и значение на административното регулиране на договорите при публично известни общи условия на топлофикационните дружества от КЕВР ?, 9. Допустимо ли е да се извършва експертиза(СТЕ и/или ССчЕ)по писмени документи, в случаите на първични счетоводни документи/, които се намират у ищеца и той е могъл и е бил длъжен да ги приложи с исковата молба, съгласно чл.127, ал.2 ГПК ? Каква е правната тежест на така извършената експертиза ?, 10. Каква доказателствена сила имат експертизите, изготвени единствено по частни писмени документи, произлизащи от ищеца, без да са приети от ответника ? В частност част от частните документи са невярно съдържание, произхождащи от ищеца или подизпълнителя му – ФДР ?, 11. Допустимо ли е да се начисляват лихви по прогнозни месечни суми съгласно ОУ на ищеца ?, 12. [фирма] има ли качеството на доставчик на топлинна енергия ? В какво качество, къде и на кого продава топлинна енергия ? Колизия между чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.150, ал.2 ЗЕ и чл.17, ал.3 от Конституцията и чл.153, ал.1 ЗЕ ?, 13. В какво се изразява неприкосновеността на частната собственост като абсолютно вещно право ?, 14. В какво качество е ФДР в настоящото производство, след като в предходното, чиито съдебни актове се оспорват, са били подпомагаща страна на [фирма] ? Запазва ли се статута на подпомагаща страна на [фирма] ?, 15.Длъжен ли е заповедният съд в закрито разпоредително заседание да издаде писмен съдебен акт – Разпореждане, със задължителни реквизити, от който да е видно на prima face/от пръв поглед/, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – С., и третото лице – помагач [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следните съображения:
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Основният въпрос/озаглавен така от касационните жалбоподатели/ визира проблеми, които не са правни по смисъла на т.1 от цитираното тълкувателно решение, поради което са неотносими и по него не следва въззивното решение да се допуска до касационно обжалване.
По първата група въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като същите са неотносими към предявения иск. В мотивите си въззивната инстанция изчерпателно е посочила основанията, които визират нищожността на едно съдебно решение. Такива основания не се съдържат в ДФЕС, посочената от касаторите директива и решение на Европейския съд. Въпросът, относим към приложението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не е обсъждан от въззивната инстанция, поради което отговор и на този въпрос не се дължи в настоящото производство. Друга част от въпросите: от първата група/въпрос №7/, както и цялата втора група от въпроси, са предмет на материалноправния спор, развил се по гр.д.№10520/2013 г. по описа на СГС, и по естеството си не визират въпроси за нищожността на постановения съдебен акт по това дело.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№8516/24.11.2016 г. по гр.д.№606/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: