О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 07.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6308/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. №4529/04.11.2015 г., подадена от адвокат С. Ш. – процесуален представител на ответницата по исковата молба ЧСИ Р. К. от [населено място], против въззивно решение №253/14.10.2015 г. по гр.д.№275/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №82/30.4.2015 г. по гр.д.№18/2015 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която Р. Т. К., ЧСИ с рег.№73* в КЧСИ, е осъдена да заплати на В. В. С. от [населено място], сумата 18869 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.45, във връзка с чл.53 и чл.52 ЗЗД.
С определение №45/05.02.2016 г. по настоящото дело ВКС, състав на IV г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която е потвърдено решение №82/30.4.2015 г. по гр.д.№18/2015 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която Р. Т. К., ЧСИ с рег.№73* в КЧСИ, е осъдена да заплати на В. В. С. от [населено място] сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.45, във връзка с чл.53 и чл.52 ЗЗД. Посоченото определение е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане по касационната жалба в настоящото производство е горепосоченото въззивно решение в частта, с която Р. Т. К., ЧСИ с рег.№73* в КЧСИ, е осъдена да заплати на В. В. С. от [населено място] сумата 18869 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл.45 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че отговорността на ЧСИ по чл.441 ГПК е деликтна и фактическият състав включва незаконосъобразно изпълнително действие, вреда за длъжника, изразяваща се в намаление на имуществото му и причинна връзка между тях, като причината представлява необходимо и достатъчно условие за настъпване на вредата. По – нататък в мотивите си апелативният съд е приел, че оценката на имота е била определена незаконосъобразно, в нарушение на чл.485 ГПК, като оценката от 20000 лева е дадена за голата собственост за имот с вещна тежест/право на ползване/ без да има такова учредено право, а пазарната оценка на пълния обем на правото на собственост върху имота към този момент е била 38880 лева. Изложени са съображения, че съдебният изпълнител е бил длъжен да определени пазарната оценка на имота без учредено право на ползване, поради което ищецът е претърпял вреда – претърпяна загуба, като последната представлява разликата в имуществото, отпреди противоправното действие и след него. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че в случая имуществото отпреди продажбата е включвало недвижим имот на стойност 38880 лева, а след публичната продан за този имот ищецът е получил 20011 лева, поради което претърпяната разлика е от 18869 лева. Съдът е стигнал и до извод, че незаконното определяне на цената е пряка и непосредствена причина за вредата, защото определянето на началната цена е необходимо и достатъчно условие за продажбата на имота, именно на тази начална цена, тъй като за продажба е била обявена само голата собственост на имота, а не правото на собственост с всички правомощия. Прието е и, че законната лихва се дължи от настъпването на вредата, тъй като от този момент възниква правото на обезщетение, но такава не е искана от ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Длъжен ли е частният съдебен изпълнител, да определя начална цена при публична продан на недвижим имот с помощта на вещо лице, без това да е поискано от страните, според действащата към момента на проданта правна норма ?, 2. Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да определи начална цена при публична продан на недвижим имот, математически равна на пазарната стойност на имота ?, и 3. Разликата между пазарната цена на имота и определената начална цена, винаги ли представлява вреда за длъжника, ако началната цена е по-ниска от пазарната ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. В. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по първия от поставените въпроси. По него изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По поставения въпрос не са налице изводи на Великотърновския апелативен съд, поради което той е неотносим. В случай, че жалбоподател е навел оплакване във връзка с този въпрос, но съдът не е отговорил, е следвало да бъде поставен процесуалноправен въпрос, какъвто в случая не е налице.
По втория от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като и по него не са налице изводи на въззивната инстанция.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси. Константната практика на ВС и ВКС последователно и категорично определя разликата между пазарната и началната цена като вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №253/14.10.2015 г. по гр.д.№275/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №82/30.4.2015 г. по гр.д.№18/2015 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която Р. Т. К., ЧСИ с рег.№73* в КЧСИ, е осъдена да заплати на В. В. С. от [населено място], сумата 18869 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: