12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 11.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2969/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№55748/24.4.2019 г.-, подадена от адвокат Ц. С., процесуален представител на ответника по исковата молба – „Телеграф медиа“ ЕООД – София, и касационна жалба, вх.№65248/20.5.2019 г., подадена от адвокат Д. Д. – процесуален представител ответницата по исковата молба М. С. П. от [населено място], против въззивно решение №2320/29.3.2019 г. по гр.д.№8888/2017 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., IV –В състав, в частите, в които първият ответник е осъден да заплати на ищцата сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпяни от разпространени от обидни и клеветнически твърдения за ищцата в два броя на в-к „Телеграф“: 1/. В брой № 2714 от 30.11.2012г. в публикация на журналиста В. И., придружена със снимка на ищцата със заглавие: „В класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“, както и със следните текстове от публикацията: „Учителка по литература от елитната гимназия за древни езици и култура в столицата пробутва своя книга на ученици, в която е описала еротичните си преживявяния. А. И. пласира труда си „Глас“ за 15лв., а в него се мъдрят слова за „мидата й“, как станала жена и какви преживявания е имала във влака…, които са крайно неподходящи за подрастващите“; „Даскалицата по литература, която децата наричали „палавница“ е била уволнявана три пъти досега“ и „В началото на седмицата е имало проверка от РИО, който установил, че учениците на И. не са готови за полагане на матура и кандидатстудентски изпити, заради невзетия материал. Така на практика цял випуск от едно от най-елитните училища може да остане на поправителен изпит“; 2/ В брой 2832 от 04.04.2013г., стр.8 в публикация на журналиста С. Д. в рубриката „Нова любовна драма в класическата гимназия“ със заглавие: „Учителка разказва в клас как прави секс“ и текста: „Последната уволнена учителка е А. И., за която „Телеграф“ първи писа, че разпространява книгата си със сексуално съдържание“, ведно със законната лихва от 04.04.2013г.- до окончателното изплащане, а втората ответница да заплати на ищцата 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата чрез обидни и клеветнически твърдения, разпространени от ответницата М. С. П. – Т. чрез интервю, дадено от нея за в-к „Телеграф“ на стр.4 и стр.5 на брой 2714 от 30.11.2012г., а именно, че : ищцата е била уволнявана три пъти като преподавател в училища; учениците на ищцата не са готови за матури и кандидатстудентски изпити и може да останат на поправителен; пласирала е авторската си книга „Глас“ сред учениците при конфликт на интереси и в книгата на ищцата има страници с еротика, чрез следните конкретни изявления в интервюто: „Да, книгата е факт. Това е конфликт на интереси да я пласира сред учениците. Не би трябвало да го прави“; „Два пъти /относно уволнението/ от държавни училища и веднъж от частно. Мотивите, обаче, не са ми известни“; „Тя им е /на учениците/ предала 20% от материала за матурите“ – стр.4 от посочения брой на вестника и на стр.5 под заглавието „Майка залепила страниците с еротика“: „Книгата е факт. Не съм я чела. Тя е около 1000 страници и се казва „Глас“. Деца са ми разказвали, че в нея има такива сцени… Научих, че дори е имало майка, която като е чела книгата е залепила страниците с еротичните пасажи, за да не ги чете детето“, както и отговора на въпрос на журналиста: „Сред учениците ли се разпространява книгата“ е дала отговор: „Да те ми разказаха. Това е конфликт на интереси и не би трябвало да го прави…“, ведно със законната лихва от 30.11.2012г.- до окончателното изплащане, втората ответница е осъдена да заплати на ищцата А. Х. И. – С. , на основание чл.45 от ЗЗД – сумата от 3000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата чрез обидни и клеветнически твърдения, разпространени от ответницата М. С. П. – Т. чрез интервю, дадено от нея за в-к „Телеграф“ на стр.4 и стр.5 на брой 2714 от 30.11.2012г., а именно, че: ищцата е била уволнявана три пъти като преподавател в училища; учениците на ищцата не са готови за матури и кандидатстудентски изпити и може да останат на поправителен; пласирала е авторската си книга „Глас“ сред учениците при конфликт на интереси и в книгата на ищцата има страници с еротика, чрез следните конкретни изявления в интервюто: „Да, книгата е факт. Това е конфликт на интереси да я пласира сред учениците. Не би трябвало да го прави“; „Два пъти /относно уволнението/ от държавни училища и веднъж от частно. Мотивите, обаче, не са ми известни“; „Тя им е /на учениците/ предала 20% от материала за матурите“ – стр.4 от посочения брой на вестника и на стр.5 под заглавието „Майка залепила страниците с еротика“: „Книгата е факт. Не съм я чела. Тя е около 1000 страници и се казва „Глас“. Деца са ми разказвали, че в нея има такива сцени… Научих, че дори е имало майка, която като е чела книгата е залепила страниците с еротичните пасажи, за да не ги чете детето“, както и отговора на въпрос на журналиста: „Сред учениците ли се разпространява книгата“ е дала отговор: „Да те ми разказаха. Това е конфликт на интереси и не би трябвало да го прави…“, ведно със законната лихва от 30.11.2012г.- до окончателното изплащане.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпространени от ответника позорящи обстоятелства в два броя на в-к „Телеграф“: 1/. В брой № 2714 от 30.11.2012г. чрез клеветническо и оскърбително заглавие с цинично съдържание на публикация на журналиста В. И., придружено със снимка на ищцата : „В класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“, както и със следните текстове от публикацията: „Учителка по литература от елитната гимназия за древни езици и култура в столицата пробутва своя книга на ученици, в която е описала еротичните си преживявяния. А. И. пласира труда си „Глас“ за 15лв., а в него се мъдрят слова за „мидата й“, как станала жена и какви преживявания е имала във влака…, които са крайно неподходящи за подрастващите“; с текст с невярно съдържание: „Даскалицата по литература, която децата наричали „палавница“ е била уволнявана три пъти досега“ и „В началото на седмицата е имало проверка от РИО, който установил, че учениците на И. не са готови за полагане на матура и кандидатстудентски изпити, заради невзетия материал. Така на практика цял випуск от едно от най-елитните училища може да остане на поправителен изпит“; 2/ В брой 2832 от 04.04.2013г., стр.8 в публикация на журналиста С. Д. в рубриката „Нова любовна драма в класическата гимназия“ и заглавие: „Учителка разказва в клас как прави секс“ , със следното твърдение: „Последната уволнена учителка е А. И., за която „Телеграф първи писа, че разпространява книгата си със сексуално съдържание“, като последното изречение е невярно и макар целият журналистически материал да не се отнася за ищцата, внушението за сексуална конотация между заглавието на материала и края на същия – отнасящ се за ищцата, е постигнат за сметка на доброто име на ищцата.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл.45,ал.2 от ЗЗД/, причиняване на вреда – при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, съответно- твърдяният размер на вредите.
В конкретния случай между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява наличието на следите релевантни обстоятелства, а именно: фактът, че процесните статии са публикувани във вестник „Телеграф“, брой 2714/30.11.2012г. и брой 2832/04.04.2013г., чийто издател е ответното дружество, поради което е доказано възлагането на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от страна на ответника на неговите служители-автори на статиите. В доказателствена тежест на ответника е установяване верността на публикуваната информация, съгласно правилото на чл.154 от ГПК, като в допълнение на това следва да се посочи, че ответникът носи отговорност само за верността на информацията, но не и за негативни субективни оценки и мнения на авторите, освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето, /т.е. самите те осъществяват престъпния състав на обидата или клеветата/.
Нормата на чл.40,ал.1 от Конституцията прокламира основния принцип на свободата на печата и другите средства за масова информация, която свобода, обаче, не е неограничена, тъй като тя опира до границата, установена от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията, а именно – правата и доброто име на другите граждани. В конкретният случай ищцата поддържа, че с процесните статии е нарушена именно посочената рамка, установена от нормата на чл.41, ал.1 от Конституцията, тъй като с обидните и позорящи я твърдения , изнесени в процесните статии, е засегнато доброто й име , достойнство и личен и професионален авторитет.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция , с който е прието, че горепосочените твърдения, изнесени в двете статии представляват израз на свободата на словото за отразяване на обществено значим проблем, какъвто е проблемът с преподаването в едно от „елитните столични училища“. Настоящият съдебен състав приема, че в двете статии е изнесена невярна информация за ищцата относно качествата й на преподавател, както и относно издаденото от нея литературно произведение, които уронват както професионалното, така и личното й достойнство, чест и авторитет. Така в първата статия, обидно и уронващо личното и професионалното достойнство на ищцата е заглавието,“В класическата гимназия учителка пробутва сексмемоари на ученици“. Освен, че по делото от ответника не е доказано разпространението на авторското произведение от ищцата сред учениците й, заглавието съдържа внушението с употребения глагол „пробутва“, че ищцата е използвала служебното си положение си на учител, за да принуждава учениците си да закупуват романа й, като последният факт също не е доказан по делото- липсата на доказателства е обсъдена по-горе в мотивите във връзка и с твърдението на ответницата П. за разпространението на романа от ищцата сред учениците. На следващо място, както вече бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение при обсъждането на процесните страници от романа на ищцата, те не само че нямат еротично съдържание, още по-малко могат да бъдат квалифицирани като „сексмемоари“, тъй като категорично не отразяват преки сексуални преживявания на ищцата. Невярното твърдение за разпространение на книга с посоченото съдържание, каквото не се установява по делото, обвързано с упражняваната от ищцата професия на учител директно засягат доброто име на ищцата като личност и достойнството и авторитета й като учител, призван да преподава освен знания и морални ценности. По тези съображения, неверни и обидни за ищцата са изнесените в съдържанието на статията идентични твърдения, съдържащи се и в заглавието, а именно: „учителката по литература в елитната столична гимназия за древни езици и култура пробутва своя книга на ученици, в които е описала еротичните си преживявания. А. И. пласирала труда си „Глас“ за 15лв., а в него се мъдрят слова за „мидата й“, как е станала жена и какви преживявания е имала във влака…, които са крайно неподходящи за подрастващите“. В допълнение на гореизложените мотиви относно липсата на еротично/сексуално съдържание в книгата на ищцата, във връзка с конкретния цитат от тази книга, на който се е позовал авторът на журналистическия материал, следва да се посочи, че думата „мида“ е употребен на стр.569 /част от спорните страници/ , но съдържанието на изречението : „Мидата просто пречиства сърцевината си , превръщайки сгушената там песъчинка в бисер“, част от което е тази дума, не съдържа еротичен/сексуален смисъл , каквото внушение е придадено в статията, с асоцирането на тази дума с анатомичен полов орган на ищцата, нито прави такава смислова препратка . Такова внушение не се извежда и от контекста на целия текст, част от който е цитираното изречение, в което е употребена думата „мида“. В съдържанието на обявените за спорни между страните страници от романа на ищцата липсва описание – пряко или в ясен преносен смисъл „как ищцата е станала жена и какви преживявания /с внушението за еротични/сексуални/ е имала във влака“. По отношение на изнесената в статията информация, че ищцата е уволнявана три пъти /като внушението е , че уволнението е като наложено дисциплинарно наказание, изрично е посочено, че е предоставено от ответницата П., в качеството й на директор на училището /като официален източник на информацията/, като това е подкрепено и с цитат от даденото от последната интервю за печатното издание, но в изречението наред с тази информация, предоставена от официален източник, от автора на материала е употребено обидното , позорящо и уронващо доброто име и авторитета на ищцата определение „палавница“. Макар по отношение на тази обидна квалификация в статията е посочено, че тя не е на автора на статията, а така ищцата е наричана от учениците, доколкото последните не могат да бъдат квалифицирани като официален конкретен източник на информация, ответникът носи отговорност за употребеното обидно по своето съдържание определение за ищцата. Що се отнася до изнесената в статията информация, че по отношение на ищцата е имало проверка от РИО, която е установила, че учениците на ищцата не са готови за матура и кандидатстудентски изпити, заради невзет материал и съществува опасност цял един випуск да остане на поправителен изпит- единственото вярно обстоятелството,е за извършената проверка от РИО. Както вече бе посочено по-горе в мотивите при обсъждане на представения по делото констативен протокол от извършената проверка от РИО, в него липсват констатации учениците на ищцата да не са подготвени, още повече в такава степен, че реално да съществува опасност да останат на поправителен изпит. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че заглавието и горепосочената част от съдържанието на статията относно съдържанието на книгата на ищцата и проверката от РИО и резултатите от нея, както и последиците за учениците предават информация , предоставена от трето лице- директора на училището при даденото от него интервю. Както за заглавието, така и за посочената останала спорна част от текста на статията липсва каквото и да било означение, че представлява цитат от даденото интервю или са информация, предадена от директора на училището, а са отразени като факти, установени от автора на материала. Действително, в към статията има отразено и становище /отговор/ на ищцата, но това не освобождава ответника от отговорността за изнесената от него невярна информация относно ищцата и употребените спрямо нея обидни и позорящи думи и определения, а може да бъде зачетено само при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение.
По отношение на втората статия в брой 2832 от 04.04.2013г.- стр.8, озаглавена –„Нова любовна драма в класическата гимназия“ , с подзаглавие : „Учителка разказва в клас как прави секс“, макар действително при прочит на съдържанието на тази статия да се установява, че тя не касае личността на ищцата, то с оглед изнесената в края на същата тази статия информация относно ищцата : „Последната уволнена учителка А. И., за която „Телеграф“ първи писа, че е разпространявала книгата си със сексуално съдържание“, съдът приема, че е направена пряка смислова препратка и връзка между заглавието и личността на ищцата и по този начин невярното и обидно и порозящо твърдение , че учителка разказва как е правила секс в клас е отнесено и към личността на ищцата.
Настоящият съдебен състав приема, че от горепосочената невярна обидна и позоряща информация и обидни и позорящи квалификации за личността на ищцата, тя е претърпяла като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на нейното добро име, чест, достойнство и авторитет, като съдът съобразява, че професионалната чест, достойнство и авторитет на ищцата са засегнати в по-висока степен, предвид факта, че упражняваната от нея професия, изрично посочена и в процесните статии, изисква притежанието на високи морални качества и ценности, а именно те са обект на негативно обсъждане, коментар и квалификации в статиите. Преживените от ищцата негативни емоции, обида, огорчение, хепертонични кризи, отрицателното и обидно отношение на учениците , след завръщането й на работа /след отмяната на незаконното уволнение/, като пряк резултат от процесните статии се установява от показанията на св.Б. и св.Й., обсъдени по-горе в мотивите. Свидетелите изрично уточняват, че тези негативни преживявания на ищцата са последица освен от даденото от ответницата П. интервю и от останалата информация, изнесена в процесните статии и дадените с тях обидни и позорящи за ищцата квалификации.
Настоящият съдебен състав приема, че дължимото от ответника справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпяните от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 5000,00лв. При определяне на този размер на обезщетението от съда бе съобразен фактът, че ответникът е имал тираж на разпространение на печатното издание от 130000 до 170000 броя /съгласно данните на л.14 от делото на СРС/, т.е.- информацията е достигнала до широк кръг читатели, между които и колегите на ищцата и нейните ученици. Съдът зачете фактът, че обидните и позорящи твърдения /с циничен характер/ за ищцата – за издадени от нея „сексмемоари“ , които „пробутва на учениците“ са изведени с големи букви като заглавие на първата статия и са придружени със снимката на ищцата. Съобразява, че ищцата е заемала длъжността учител в определено от самия ответник като „елитно“ учебно заведение, с което в по-висока степен е засегната нейната професионална чест, достойнство и авторитет. От друга страна, съдът отчита и факта, че при издаването на първата статия от ответника е спазена професионалната етика, като е дадено право на отговор на ищцата, но също така зачита обстоятелството, че този отговор е отразен в малко каре на фона на текста на цялата статия. На последно място, при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобразява и социално-икономическите условия към релевантния момент- на издаването на процесните статии.
За разликата над дължимия размер от 5000,00лв.- до пълния предявен размер от 6000,00лв., съдът приема, че искът срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция срещу ответницата П. по чл.45 от ЗЗД – за сумата от 3000,00лв. , следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което искът по чл.45 от ЗЗД да бъде уважен за тази сума, като обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди, последица от горепосоченото неправомерно деяние на ответницата при даденото от нея интервю. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000,00лв. – до пълния предявен размер и за останалите недоказани твърдяни неправомерни деяния от ответницата П., обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ответника- юридическо лице иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от 5000,00лв. и вместо него – постановено друго, с което искът за тази сума да бъде уважен. Съответно- в частта, с която искът по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над дължимата сума от 5000,00лв. – до пълния предявен размер от 6000,00лв.- обжалваното решение следва да бъде потвърдено.“
В изложението към касационната жалба на ответника по исковата молба „Телеграф медиа“ ЕООД, се твърди, че обжалваното решение в частта, с която претенцията е уважена, е неправилно и се поставят следните въпроси: 1.Въззивният съд може ли да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато във въззивната жалба не са посочени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт ?, 2. Въззивният съд може ли да преразглежда фактическите констатации на първоинстанционния съд, когато във въззивната жалба липсва оплакване, че съответният факт е бил погрешно установен ?, 3. При коректно предадена информация, изходяща от друго лице, има ли основание да се ангажира отговорността на автора на препредадените чрез публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено ?, 4. Подлежат ли на проверка за вярност от страна на съда изказаните оценки(мнения) ?, 5. Налице ли е деликт и следва ли да се ангажира отговорността на лице, което е изразило негативна оценка(мнение) по отношение на една творба без да са отправени обиди към личността на самия творец ?, 6. Следва ли съдът да изложи в мотивите си защо изключва свидетелски показания от доказателствения материал и/или защо не ги кредитира ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3, и ал.2 ГПК и се моли да за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Цитира се съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба и ищца А. Х. И. – С., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
В изложението към касационната жалба на ответника по исковата молба М. С. П. се твърди, че обжалваното решение в частта, с която претенцията е уважена, е неправилно и се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е дори частично кредитиране показанията на свидетел, за който във въззивното производство се приема заинтересуваност, а фактически е налице лъжесвидетелстване, поради противоречие на показанията с приети и неоспорени писмени доказателства ?, 2. Длъжен ли е съдът да мотивира определения от него размер за обезщетение за вреди ?, 3. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи, като в мотивите си обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, включително посочената от тях съдебна практика ?, 4. Може ли да се ангажира отговорността на лице по чл.45 ЗЗД, без да се установи, че твърдяното от него увреждане действително е противоправно, с подвъпроса: Може ли да се ангажира отговорността на лице за оценъчни действия ?, 5. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните, че определени, релевантни според него за спора обстоятелства, те не сочат доказателства, когато установяването на същите не им е вменено с доклада по първоинстанционното дело, и да им даде възможност за събирането им ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се моли да за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Цитира се и се представя съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба и ищца А. Х. И. – С., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията към тях, както и отговорите на ответницата по касация намира следното:
По изложението на ответника по исковата молба – „Телеграф Медия“ ООД.
По първия от поставените въпроси, а именно „Въззивният съд може ли да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато във въззивната жалба не са посочени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт ?“, не е налице твърдяното в него, доколкото изводите на СГС са относими към цялостните изводи на първата инстанция с оглед наведените в исковата молба оплаквания.
Същият отговор следва и по отношение на втория поставен въпрос – „Въззивният съд може ли да преразглежда фактическите констатации на първоинстанционния съд, когато във въззивната жалба липсва оплакване, че съответният факт е бил погрешно установен ?“. Освен това не е налице твърдяното преразглеждане на фактически констатации.
По третия от поставените въпроси – „При коректно предадена информация, изходяща от друго лице, има ли основание да се ангажира отговорността на автора на препредадените чрез публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено?“ въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като този въпрос засяга съществото на спора и следва да се разгледа едва, когато обжалваното решение бъде допуснато до касационно обжалване. В случая посоченото решение №557/28.01.2011 г. по гр.д.№1599/2009 г. на ВКС, III г.о., има предвид лични възприятия на журналиста, но те засягат отговорността на медията. Освен това въпросът е зададен некоректно, тъй като самият касационен жалбоподател определя информацията като коректна, което в обжалваното решение не се съдържа.
По четвъртия въпрос – „Подлежат ли на проверка за вярност от страна на съда изказаните оценки(мнения)?“ действително е налице практика по чл.290 ГПК, съгласно която се сочи, че „Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи.“.
В случая обаче касационният жалбоподател е задал въпроса бланкетно, от една страна, от друга, е цитирал избирателно отговора на въпроса, и не е посочил с кои конкретни изводи на въззивната инстанция го свързва. По този начин той не е съобразил въпроса си с изискванията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
По петия въпрос „Налице ли е деликт и следва ли да се ангажира отговорността на лице, което е изразило негативна оценка(мнение) по отношение на една творба без да са отправени обиди към личността на самия творец ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато с оглед дадения отговор на предходния въпрос.
По шестия от поставените въпроси, а именно „Следва ли съдът да изложи в мотивите си защо изключва свидетелски показания от доказателствения материал и/или защо не ги кредитира ?“. Въпросът е обоснован с обстоятелството, че не са взети предвид показанията на свидетелката В. И.. Действително съдът не е изложил изводи относно нейните свидетелски показания, но предвид това, че същата е служител на ответника по исковата молба „Телеграф“ ООД и обстоятелството, че свидетелските й показания визират механизма на формиране на публикувания във вестника материал, те не могат да дадат представя за действителните факти. Във връзка с това съдът намира, че въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.172 ГПК.
Относно въпроса за наличието на очевидна неправилност настоящият на ВКС, IV г.о., намира, че същата не е налице. Касационният жалбоподател не е обосновал искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на това основание.
В основанието по чл.280, ал.2 ГПК ( ЗИДГПК – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“ (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по жалбата на касационната жалбоподателка М. С. П., тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС.
По първия от поставените въпроси „Допустимо ли е дори частично кредитиране показанията на свидетел, за който във въззивното производство се приема заинтересуван