О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7315/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4382/16.8.2013 г., подадена от адв. Б. Б. – процесуален представителна ищеца Й. Е. Д. от [населено място], против въззивно решение №134/18.7.2013 г. по гр.д.№265/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., постановено по реда на чл.247 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение №370/01.3.2013 г. по гр.д.№720/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ-ти състав, с което е оставена без уважение, молба, вх.№22605/13.7.2012 г., подадена от ищеца Й. Е. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №607/11.6.2008 г. по посоченото дело.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице допусната първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, тъй като същият е бил сезиран с иск за обявяване на относителна недействителност(привидност) на продажбата на процесния имот и същият е бил уважен, което е наложило съдът да обяви каква сделка се прикрива със симулативната(привидната) сделка(с продажбата), а именно, че се прикрива действителен договор за дарение на същия имот. Посоченото е, че в този смисъл са и мотивите на решението на първата инстанция. Въз основа на изложеното съдът е стигнал и до извод, че не е налице очевидна фактическа грешка, нито пък е налице основание решението да се тълкува като неясно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице материалноправен въпрос от значение за спора, “Относно разликата между иск за установяване на нищожност на привиден договор и иск за прикриване на прикрита сделка при относителна симулация, съответно със съдържанието на диспозитива на решение по предявен иск за установяване абсолютна привидност”, по който е налице нееднократно произнасяне на ВКС, част от което е със задължителен характер, постановено в производство по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Д. Й. П., посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Както от мотивите на решението, чиято поправка се иска, така и от диспозитива на същото е видно, че съдът е разгледал и се произнесъл по иск, с който се иска прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба, прикриващ действителен договор за дарение. Съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива грешки представляват несъответствия между волята на съда, обективирана в мотивите към решението, и изразяването й в решението. В разглеждания случай такова несъответствие липсва, а освен това е разгледан иск, който е заявен от ищеца с исковата му молба. Допълнителните мотиви в първоинстанционното решение не са решаващи и не са формирали друга воля на съда.
На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения или определения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението или определението. В настоящият случай не се установява подобна неяснота. Волята на съда, обективирана в диспозитива на решението е изразена ясно и е обоснована в мотивите на същото решение.
Предвид изложеното поставеният въпрос е неотносим съм хипотезите на правните норми на чл.247 и чл.251 ГПК. Същият е въпрос по същество на спора и би бил предмет на разглеждане при обжалване на основното решение на съда.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №134/18.7.2013 г. по гр.д.№265/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по подадената от адв. Б. Б. – процесуален представителна ищеца Й. Е. Д. от [населено място], касационна жалба, вх.№4382/16.8.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: